Иванка Димитрова

Иванка Стойкова Димитрова е българска драматична и филмова актриса.

Иванка Стойкова Димитрова
българска актриса
Родена	16 март 1920 г. Разград, Царство България
Починала	4 април 2002 г. (82 г.) София,  България
Брачен партньор	Лъчезар Аврамов
Деца	2 момчета
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Родена е в Разград на 16 март 1920 г. В младежките си години е сред най-добрите рецитаторки на поезията на Никола Вапцаров и е в близки отношения с него.^[1]

Включва се в комунистическата съпротива. Според разследващата журналистка и юристка Виолета Къшлова до швейцарска сметка на Вапцаров със средства за съпротивата достъп е имала също И. Димитрова.^[2] Разследвана с него в същия процес срещу ЦК на БРП (1942). Докато трае следствието лежи една година. После поради недоказуемост на обвинението е освободена и автоматично интернирана в концлагера Гонда вода. В същия остава една година, откъдето е освободена след 9 септември 1944 г. При завръщането си в София не и разрешават да влезе в театъра. Среща Стефан Сърчаджиев, който по това време работи в Скопие и получава възможност да работи в тамошния театър, като интерирана.

По време на Отечествената война на България срещу Нацистка Германия (1944 – 1945) участва в представления на фронта на Фронтовия театър.

Дълги години играе в състава на Народния театър „Иван Вазов“, където създава забележителни образи от българската и световната театрална класика. Има 21 постановки като режисьор, и повече от 300 роли в театъра, киното, БНТ и БНР. Снима се в няколко български игрални филми („Пътят към София“, „Малкият Содом“ и други). Умира в София на 4 април 2002 г.

През 1965 година заедно с колеги създават Театър 199.

Удостоена е с орден „Кирил и Методий“ II степен (декември 1954), орден „9 септември 1944 г.“ II степен (1959), орден „9 септември 1944 г.“ I степен (март 1970), орден „Георги Димитров“ (5 октомври 1982). Носителка е на Димитровска награда (май 1950), званията „заслужил артист“ (1963) и „народен артист“ (май 1970).^[3]

Семейство

Съпруга е на държавния деец Лъчезар Аврамов. Преди да се запознаят през септември 1945 г., е с майка му в концлагера Гонда вода^[4]. Женят се през 1946 г. Имат 2 сина.

По-големият им син Александър Аврамов завършва икономика в България и дипломация в МГИМО, Москва. Работи в МВнР до началото на 1990-те години^[4].

По-малкият им син Димитър Аврамов е режисьор (в първия екип на „Всяка неделя“), женен и разведен с певицата Богдана Карадочева. С нея имат син Лъчезар Аврамов (р. 14.07.1980 г.), който режисира предаването „Пътеводител на историческия стопаджия“ на БНТ. Баща и син Аврамови режисират предаването „БНТ представя“^[4].

Награди и отличия

• Народен артист (май 1970)
• Заслужил артист (1963)
• Орден „Кирил и Методий“ II степен (декември 1954)
• Орден 9 септември 1944 II степен (1959)
• Орден 9 септември 1944 I степен (март 1970)
• Орден Георги Димитров (5 октомври 1982)
• Носителка на Димитровска награда (май 1950)

Театрални роли

• „И най-мъдрият си е малко прост“
• „Дългият път на деня към нощта“
• „Последен срок“ (1979) (Валентин Распутин) – Старата
• „Цената“ (Артър Милър)
• „Пътник без багаж“ (Жан Ануи)
• „Добрата стара Англия“ (Съмърсет Моъм)
• „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ (Едуард Олби) – Вирджиния Уулф
• „Салемските вещици“ (Артър Милър) – Елизабет
• „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета
• „Дачници“ (Максим Горки) – Варвара Михайловна
• „Три сестри“ (Антон Чехов) – Олга
• „Разлом“ (Борис Лавреньов) – Татяна
• „Незабравимият ден“ (Лозан Стрелков) – Ирина
• „Огненият мост“ (Борис Ромашов) – Ирина
• „Вдъхновение“ (Магда Колчакова) – Ирина
• „Млада гвардия“ (Александър Фадеев) – Уляна Громова
• „Гимназисти“ (Константин Треньов) – Ирина
• „Далечен път“ (Алексей Арбузов) – Лиля
• „Фуенте Овехуна“ (Лопе де Вега) – Лауренсия
• „Руски хора“ (Константин Симонов) – Валя

Телевизионен театър

• „Спирката“ (Михаил Величков) - Сия, жената на Алекси
• „А денят още свети в нощта“ (1990, П. Ю. Тодоров)
• „Отиваше си старецът от старицата“ (1989, Симеон Злотников)
• „Коловоз“ (1989, Владимир Арро)
• „Племенникът“ (1988, Панчо Панчев, реж. Димитър Аврамов)
• „Песен за сбогуване“ (1988, Петър Анастасов)
• „Самодива“ (1986, П. Ю. Тодоров)
• „Кабинетна история“ (1986, Рустам Ибрахимбеков)
• „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
• „Салют, динозаври!“ (1983, Генадий Мамлин) – Ана Андреевна
• „Йосиф и Мария“ (1983, Петер Турини) – Мария
• „Отплата“ (1982, Франц Ксавер Крьоц)
• „Жената и грешката“ (1982) (, Яковос Камбанелис)
• „Соло за биещ часовник“ (1981, Освалд Захариев)
• „Влияние на гама-лъчите върху лунните невени“ (1980) – Беатрис
• „Нон стоп“ (1978, Мачей Бородов)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1984	Малкият Содом			Абарова, майката
1983	Милионите на Привалов – (Die priwalov'schen Millionen)	6	ФРГ / България	Мария Степановна Бахарева
1978	Пътят към София (Путь к Софии) (тв сериал)	5	България/СССР	майката на братя Будинови
1975	Сватбите на Йоан Асен	2		игуменката
1975	Гостът от Абърдийн			Станка Тенева
1971	Демонът на империята	10		баба Тонка (в 1 серия)
1970	Четиримата от вагона			стрина Стояна
1962	Царска милост			Ирина Радионова
1957	Животът си тече тихо...			Люба
1952	Данка			Ана

Източници

1. Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати! – в Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати!, 08.11.2014 г.
2. Поетът Никола Вапцаров е убит за пари!, интервю на Георги Сотиров – в blitz.bg, 04.01.2009 г.
3. 15 години от смъртта на Иванка Димитрова
4. „Естрадните певици – любими снахи на Политбюро“, Пенчо Ковачев – в 24chasa.bg, 21.02.2010

Външни препратки

• ((en)) Иванка Димитрова в Internet Movie Database
• ((ru)) Иванка Димитрова в КиноПоиск
• ((ru)) Иванка Димитрова в Кинотеатр
• Иванка Димитрова в сайта BGMovies.info