Remove ads
From Wikipedia, the free encyclopedia
Знакът е отделна, конкретна единица на значението в семиотиката. Той се дефинира като „нещо, което представя друго нещо за някого в някакъв аспект и степен“[1][2] Знаците могат да бъдат думи, образи, жестове, миризми, вкусове, текстури, звуци, тоест всички начини, по които информация може да бъде прокомуникирана като съобщение от разумен изпращач към получателя на съобщението.
Природата на знака е дълго дискутирана във философията. Първоначално в лингвистиката и по-късно семиотиката, има две основни школи на мисълта: едната предполага, че знаците са ‘диадични’ (тоест се състоят от две части), а другата поддържа мнението, че знаците са интерпретирани чрез рекурсивен модел на триадни отношения (тоест в три части).
Могат да бъдат разглеждани два типа знаци – естествени и изкуствени. Към естествените се причисляват симптомите, а към изкуствените – сигналите (като светофара например) и символите (ордени). За истински знаци обаче се считат тези, при които липсва сходство между форма и значение.
Типични свойства на знаците са:
От гледна точка на формата, знаците имат три свойства:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.