вид птица From Wikipedia, the free encyclopedia
Златистата булка (златопер дъждосвирец, златист дъждосвирец) (Pluvialis apricaria) е водолюбива птица от семейство Дъждосвирцови. Това е средноголям дъждосвирец с овално тяло, къса глава и дълги крака. Прилича на сродната сребриста булка (Pluvialis squatarola), но е по-строен и обемист. [2]
Златиста булка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Златиста булка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разделя се на два подвида - P. a. apricaria – Балтийска златиста булка и P. a. altifrons – Северна златиста булка. И двата подвида се срещат в България.[3]
За оперението е характерен сезонен диморфизъм. Гърбът, крилата отгоре и тилът през всички сезони са на златистожълти и черни петна. През лятото коремът, гърдите, шията и бузите са черни, разделени от останалото оперение с бяла ивица, а през есенно-зимния период са бежово-бели. Извън размножителния период прилича на сребристата булка, като се отличава от нея по липсата на черно петно на подмичничните пера.[4]
Има черен, къс и дебел клюн. Краката са сиво-черни.
Младите приличат на възрастните в зимно оперение, но златистите петна са по-ярки, гърдите и корема са по-напетнени и краката им са тъмнокафяви.[3]
Разпространена е по крайбрежията на Северно и Балтийско море, вкл. на Британските и Фарьорските острови (подвидът P. a. apricaria), Гренландия, Исландия, Скандинавския полуостров и Сибир (в зоната на тундрата) (подвидът P. a. altifrons). Зимува по морските крайбрежия на Пиренейския, Апенинския, Балканския полуостров, Мала Азия, Каспийско море, Югозападна Азия и Северна Африка и Северна Америка (популацията на Гренландия).[3]
В България се среща през есенно-зимния период по Черноморското крайбрежие и прилежащите влажни зони (Поморийско езеро, Атанасовско езеро и др.) и равнинните райони на Северна България.
Гнезди в тундрата, мочурливи открити ландшафти с нискостъблени растения, край влажни зони. През зимата обитава влажни ниви, ливади, обработваеми площи. Образува ята, често заедно с калугерици (Vanellus).[2]
Прелетна птица. Пролетната миграция протича от края на февруари до средата на май, а есенната от септември до края на ноември.[3]
Храни се с насекоми и техните ларви, паяци, червеи, ракообразни и рядко с плодове и семена.
Образува постоянни двойки. Характерно е, че самеца изпълнява ритуален полет над гнездото. Женската снася 4 яйца в периода април – юни. Мътят и двамата родители около 27 – 28 дни. Малките стават самостоятелни след 26 – 30 дни.[5] Половата зрялост настъпва след 1 година.[3]
Световната популация наброява 1 600 000 – 2 000 000 идивида.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.