Здравко Георгиев (генерал-майор)

Здравко Стоичков Георгиев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2^-ра бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия и командир на дружина от 44^-ти пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Вижте пояснителната страница за други личности с името Здравко Георгиев.

---

Здравко Георгиев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1901 – 1934
Род войски	Артилерия
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	За военна заслуга Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 юли 1879 г. София, Княжество България

Биография

Здравко Георгиев е роден на 1 юли 1879 г. в София, Княжество България. Член е на Младата македонска книжовна дружина.^[1] През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1904 г. е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 в чин капитан. През 1910 г. като капитан от 4^-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Брюксел, но през септември 1912 г. се завръща поради мобилизацията за Балканската война.^[2]

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Здравко Георгиев първоначално е началник-щаб на 2^-ра бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента.^[3], на 14 август 1916 г. е производен в чин майор, след което поема командването на дружина от 44^-ти пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.^[4]

След войната, през 1919 г. е произведен в чин подполковник, а на 6 май 1923 г. в чин полковник. През 1929 г. е назначен за началник на отдел в Щаба на армията, а по-късно същата година поема командването на 1^-ва пехотна софийска дивизия. На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Към 1932 г. генерал-майор Здравко Георгиев е председател на Българския колоездачен съюз. През 1934 г. е уволнен от служба.

По време на военната си кариера служи също така и във Видинския крепостен батальон, 3^-ти гаубичен полк и като адютант на Планинската дивизия.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 октомври 1908)
• Майор (14 август 1916)
• Подполковник (1919)
• Полковник (6 май 1923)
• Генерал-майор (31 октомври 1930)

Награди

• Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента (1917)
• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1901)
• Академия на ГЩ в Брюксел (1910 – 1912)

Бележки

1. Петровъ, Сребренъ п. Македонското дѣло преди и прѣзъ 1895 г. въ България // Илюстрация Илиндень VI (7 (57)). София, Издание на Илинденската Организация, май 1934. с. 8.
2. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 75. (Цит: ВИ №86, 10 септември 1910; ВИ, № 20, 20 април 1912; Списък на действащите офицери (1911), с. 312)
3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 25
4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 149 – 150

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 183.