Защитени територии в България
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Защитени територии в България е обобщено понятие, обхващащо всички паркове, резервати, забележителности, защитени местности и защитени зони, които имат отношение към опазването на природната среда.
Два закона регламентират статута на защитените територии в България:
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
Териториите попадащи под закрилата на този закон представляват около 5% от цялата територия на Република България. В защитените територии влизат над 7% от територията на горските площи.
Законът за биологичното разнообразие е сравнително по-нов, приет е през 2002 г, с последна промяна през 2017 г.
Политиката по поддържане и управление на защитените територии се осъществява от Министерството на околната среда и водите, както и на неговите органи в съответните райони. Управлението и защитата на защитени територии, които не са държавна собственост, е задача на Министерството на земеделието и горите.
Първата защитена територия в България е местността Храстево (Растьово). Тя е била обявена с Постановление №12976 от 12.09.1931 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) и отменена през 1944 година с Постановление № 490 от 13 януари 1944 г. на МЗДИ. Тази информация е нова и променя представите ни за историята на природозащитата в България, защото във всички литературни източници като първа защитена територия в страната се посочва резервата „Горна Еленица-Силкосия“, известен от 1936 година само като „Силкосия“, който е обявен на 29.06.1933 год.
През 1934 г. е обявен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров – Витоша.
Съгласно закона[1] категориите защитени територии в България са:
- резерват;
- национален парк;
- природна забележителност;
- поддържан резерват;
- природен парк;
- защитена местност.
Резервати
За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.
В България съществуват 55 резервата с обща площ 77 124,05 хектара.
Обявяването на дадена територия за резерват или национален парк може да стане само след приета от Народното събрание промяна на закона.
Национални паркове
Природни забележителности
За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката
и културата.
В България има обявени 352 природни забележителности (към август 2023 год.).
Пълен списък можете да намерите в основната статия по тази тема, както и в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България на страницата на ИАОС.
Поддържани резервати
За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Към днешна дата (2023 год.) поддържаните резервати в България са 35 броя.
Природни паркове
За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. В България има 11 бр. природни парка.
Защитени местности
За защитени местности се обявяват:
- територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;
- местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.
Към 2023 год. защитените местности в България са 587. Някои от по-известните са:
В този закон се използва термина "Защитени зони". Познати са и като Защитени зони от Натура 2000. Първоначалният списъкът е приет от Министерски Съвет с Решение № 122 от 2.03.2007 г.[3]
Тези зони се разделят най-общо на два вида:
- За опазване на типовете природни местообитания по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ЗЗ по директивата за местообитанията); В България има 220 зони по тази директива.
- За опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици (ЗЗ по директивата за птиците). По тази директива в България са отбелязани 107 зони.
Има още 13 зони в България, които попадат под юрисдикцията и на двете директиви. Пълен списък, както и описание на всяка една зона, можете да намерите на сайта на ИАОС.
България се присъединява към програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“ [4] през 1977 г., като обявява 17 от вече съществуващите резервати за биосферни резервати. След това по различни причини повечето от тях са загубили този статут, като на по-голямата част членството е прекратено в периода 2017 – 2020 год.
Към 2023 год. в България съществуват 4 биосферни резервата (парка) включени в тази програма [5]. Територията на биосферните паркове обхваща както съществуващи резервати, така и преходни зони - прилежаща земя или акватория, които не се квалифицират като защитени територии съгласно българските закони. Така например територията на цялата община Силистра е включена в Биосферен резерват "Сребърна" като преходна зона (англ. transitional zone).
| Биосферен резерват | Година на обявяване за биосферен резерват
(с добавена година на изключване от списъка или на подновяване на членството) |
Година на периодичен преглед |
| 1977. Изключен през 2020 | 2016 | |
| 1977. Изключен през 2021 | 2016 | |
| 1977. Изключен през 2017 | ||
| 1977. Изключен през 2020 | 2016 | |
| 1977. Изключен през 2017 | ||
| 1977. Изключен през 2017 | ||
| 1977. Изключен през 2020 | 2016 | |
| 1977. Изключен през 2002 | ||
| Узунбаджак | 1977 (Подновено членство през 2017) | 2017 |
| 1977. Изключен през 2020 | 2016 | |
| Сребърна | 1977 (Подновено членство през 2017) | 2017 |
| Червената стена | 1977 (Подновено членство през 2017) | 2017 |
| 1977. Изключен през 2021 | 2016 | |
| Централен Балкан | 2017 (Включва резерватите: Стенето, Царичина, Джендема и Боатин) |
В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната.[6] Тези зони препокриват защитени територии по един или и по двата закона – Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. На практика те не представляват допълнителни защитени територии от вече утвърдените със закон.
Влажни зони с международно значение (Рамсарски места): „Атанасовско езеро”, „Комплекс Беленски острови”, „Дуранкулашко езеро”, „Остров Ибиша”, „Шабленско езеро”, „Местността Пода”, „Поморийско езеро”, „Комплекс Ропотамо”, „Езеро Сребърна”, „Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.
- Закон за защитените територии Архив на оригинала от 2023-08-15 в Wayback Machine. на сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България
- Регистър на защитените територии и защитените зони в България на сайта на Изпълнителна агенция по околна среда
- Природните паркове на България|Запазена природа край 11 български града Архив на оригинала от 2013-08-26 в Wayback Machine. WWF Bulgaria Световен фонд за дивата природа
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
