Западнорумънски планини

Западнорумънските планини, известни още и като Планини Апусени (на румънски: Munţii Apuseni; на унгарски: Erdélyi-szigethegység) са обширен планински масив, самостоятелна част от Карпатската планинска система, простиращ се западно от главното им било.

Западнорумънски планини
Местоположение на картата на Румъния 46.5, 23
Общи данни
Местоположение	Румъния
Част от	Карпати
Най-висок връх	Куркубате Маре
Надм. височина	1848 m
Подробна карта
Западнорумънски планини в Общомедия

Разположени са в западната част на Република Румъния, в историческа Трансилвания. Имат своеобразна овална форма с диаметър 120 – 140 km. На запад постепенно се спускат към Среднодунавската низина, а на изток – към Трансилванското плато. Северната част на планинския масив е ограничен от долината на река Сомеш (ляв приток на Тиса), а на юг – от дълбоката долина на река Муреш (ляв приток на Тиса). Изградени са от гранити, кристалинни шисти, варовици и други скали с вулканичен произход, което обуславя извънредно разнообразните форми на релефа. От дълбоки и тясни речни долини цялата планинска система се поделя на отделни изолирани масиви. В централната им част е разположен платообразния планински масив Бихор (вр. Куркубате Маре 1848 m), а източно от него планината Джилъу (вр. Мунтеле Маре 1825 m). По източната и южната периферия на Западнорумънските планини се издигат съответно варовиковите планини Траскъу (1370 m) и Металифери (Металичи, вр. Поенца 1438 m). На югозапад е разположен хребета Зеранд (879 m), на запад – хребета Кодру (вр. Плешу 1112 m), а на северозапад и север – хребетите Пъдуря Краулуй (1024 m), Плопиш (786 m), Мезеш (997 m) и Фъджет (694 m). Цялата планинска система попада във водосборния басейн на река Тиса, като от нея водят началото си реките Сомешу Мик (лява съставяща на Сомеш), Кришул Алб и Кришул Негру (лява и дясна съставяща на Кьорьош), Агриж, Ариеш (десен приток на Муреш) и много други. Плоските била на масивите са заети от планински пасища, използвани за паша на стадата овце, а склоновете им са обрасли с иглалистни и букови гори. Западните по-ниски масиви са покрити предимно с дъбови гори. Широките долини и междупланински котловини са заети от кафяви горски почви и се използват за земеделски дейности. Извършват се контролирани дърдобивни работи. В Западнорумънските планини се разработват множество находища на злато (Бая де Ариеш, Бучум), сребро, полиметални руди, живак, боксити, кариери за мрамор, андезит и варовик.^[1]

Източници

1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Западные Румынские горы, т. 9, стр. 615