Роден е на 4 март1898 година в Париж, Франция. Завършва класическа филология в Екол нормал през 1919 и в следващите години преподава френски език във Варшавския университет. След завръщането си, под ръководството на Антоан Мейе, през 1924 г. се хабилитира като публикува и двата си докторски труда: Le Festin d'immortalité и Le Crime des Lemniennes. Rites et Légendes du monde égéen.
От 1925 г. е лектор в Истанбул, където преподава история на религиите, а през 1931 се премества за две години в Упсала, където отново преподава френски език. Във Висшата практическа школа в Париж преподава сравнително религиознание. Там през 1938 г. за първи път излага трифункционалната си хипотеза.
През 1941 г. е временно отстранен от преподаване, тъй като признава, че членува в масонска ложа. През 1949 в Колеж дьо Франс е създадена Катедра по индоевропеистика, в която чете лекции през следващите две десетилетия и до своето пенсиониране. През следващите години пътува и изнася лекции, като в същото време обобщава и окрупнява публикуваните през годините свои трудове.
През 1978 г. е избран за член на Френската академия. Още през 1955 получава първата от четирите си титли хонорис кауза.[1] Почетен член е и на редица престижни институции.
В началото на 80-те години срещу Дюмезил се формулират политически обвинения, свързани с неговото минало, но които са оборени от публикувана през 1992 г. книга.[2]
Умира на 11 октомври1986 година в Париж на 88-годишна възраст.
Изследванията на Дюмезил изхождат от сравнителното езикознание, но се разширяват към историята, културологията и антропологията. В много отношения неговите работи се близки със структурализма,[3] макар че Дюмезил сам отказва да се определя чрез това течение[4].
От края на 30-те години Дюмезил разработва трифункционалната хипотеза, която остава като негово основно постижение. Но след като в течение на половин век той доработва, уточнява и допълва тази своя идея, формулировките от различни периоди се оказват несъгласувани, така че критиците оспорват научната ѝ валидност.[5]
Един от първите значими приноси на Дюмезил е описанието на изчезналия днес убихски език, за който той предлага транскрипция и съставя граматика. Към това свое изследователско начинание той се връща неколкократно през годините.[6]
Автограф на Жорж Дюмезил върху текст, подарен на Морис Халбвакс
Le Festin d'immortalité – Étude de mythologie comparée indo-européenne, Annales du Musée Guimet, 1924
Le Crime des Lemniennes – Rites et Légendes du monde égéen, 1924
Le Problème des Centaures – Étude de mythologie comparée indo-européenne , Annales du Musée Guimet, 1929
Légendes sur les Nartes, suivies de cinq notes mythologiques, Paris, Honoré Champion, „Bibliothèque de l'Institut français de Léningrad“, tome XI, 1930.
La Langue des Oubykhs (I, Grammaire; II, Textes traduits et commentés; III, Notes de vocabulaire), 220 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
Ouranos-Varuna – Essai de mythologie comparée indo-européenne, Maisonneuve, 1932.
Introduction à la grammaire comparée des langues caucasiennes du nord, 152 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
Flamen-Brahman, 1935
Mythes et dieux des Germains – Essai d'interprétation comparative, Presses universitaires de France, 1939
Mitra-Varuna – Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940
Jupiter Mars Quirinus, composé de:
Essai sur la conception indo-européenne de la société et sur les origines de Rome, Gallimard, 1941
Naissance de Rome, Gallimard, 1944
Naissance d'archanges – Essai sur la formation de la religion zoroastrienne, Gallimard, 1945
Explication de textes indiens et latins, Gallimard, 1948
Les Mythes romains, composé de:
Horace et les Curiaces, Gallimard, 1942
Servius et la Fortune – Essai sur la fonction sociale de louange et de blâme et sur les éléments indo-européens du cens romain, Gallimard, 1943
Tarpeia – Cinq essais de philologie comparée indo-européenne, Gallimard, 1947
Loki, G.P. Maisonneuve, 1948
L'Héritage indo-européen à Rome, Gallimard, 1949
Le Troisième Souverain, G.P. Maisonneuve, 1949
Корица на Les Dieux indo-européens
Les Dieux indo-européens, Presses universitaires de France, 1952
Rituels indo-européens à Rome, Klincksieck, 1954
Déesses latines et mythes védiques , Latomus, 1956
Aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, "Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences religieuses, LXVIIIe volume, 1956
Contes lazes, Institut d'Ethnologie, 1957
L’Idéologie tripartite des Indo-Européens, Latomus, 1958
Les Dieux des Germains, essai sur la formation de la religion scandinave, Presses universitaires de France, 1959
Documents anatoliens sur les langues et les traditions du Caucase, A. Maisonneuve, 1960 – 1967
Le Livre des héros, légendes ossètes sur les Nartes, Gallimard, 1965
La Religion romaine archaïque, avec un appendice sur la religion des Étrusques , Payot, 1966
Mythe et Épopée:
L’Idéologie des trois fonctions dans les épopées des peuples indo-européens, Gallimard, 1968
Types épiques indo-européens: un héros, un sorcier, un roi, Gallimard, 1971
Histoires romaines, Gallimard, 1973
Idées romaines, Gallimard, 1969
Heur et Malheur du guerrier, aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, 1969
Du mythe au roman, la Saga de Hadingus et autres essais, Presses universitaires de France, 1970
Fêtes romaines d’été et d’automne, suivi de Dix Questions romaines , Gallimard, 1975
Les Dieux souverains des Indo-Européens, Gallimard, 1977
Romans de Scythie et d’alentour , Payot, 1978
Mariages indo-européens, suivi de Quinze Questions romaines, Payot, 1979
Apollon sonore et autres essais, Gallimard, 1982
La Courtisane et les Seigneurs colorés, et autres essais – 25 esquisses de mythologie, Gallimard, 1983
Le Moyne noir en gris dedans Varenne – Sotie nostradamique, Gallimard, 1984
L’Oubli de l’homme et l’honneur des dieux, Gallimard, 1985
Entretiens avec Didier Eribon, Gallimard, coll. Folio, 1987
Le Roman des jumeaux – Esquisses de mythologie, (édition posthume par Joël Grisward), Gallimard, 1994
La Langue des Oubykhs (I, Grammaire; II, Textes traduits et commentés; III, Notes de vocabulaire), Paris: Honoré Champion, 1931; Contes et légendes des Oubykhs, Institut d'Ethnologie, 1957' Études oubykhs, A. Maisonneuve, 1959; Le Verbe oubykh, études descriptives et comparatives, Académie des inscriptions et belles-lettres, 1975
Франция
