Жеровяне

Жеровяне или Жеровяни (на македонска литературна норма: Жеровјане; на албански: Zherovjani) е село в Северна Македония, в община Боговине.

Жеровяне Жеровјане
— село —
Панорама на Жеровяне
Жеровяне 41.9153, 20.9478
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Боговине
Географска област	Горни Полог
Надм. височина	456 m
Население	914 души (2002)
Пощенски код	1213
Жеровяне в Общомедия

География

Селото е разположено в областта Горни Полог.

История

Джамията в Жеровяне

В края на XIX век Жеровяне е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„

С. Жеровяни — има 10 кѫщи и е чифликъ. На църковището селенитѣ колятъ курбанъ на св. Петка.[1]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жаровяни е село, населявано от 60 българи християни.^[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Жеровница има 11 сръбски патриаршистки къщи.^[3] Към 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жеровяни има 40 българи екзархисти.^[4]

Според Афанасий Селишчев („Полог и его болгарское население“) в 1929 година Жеровьяне е център на Бървенишка община в Долноположкия срез и има 15 къщи с 48 жители албанци, но на приложената етническа карта селото е отбелязано като смесено българо-албанско.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 914 жители.^[6]

Националност	Всичко
македонци	3
албанци	907
турци	4
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Външни препратки

• Официален сайт на община Боговине

Бележки

1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 22.
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..