From Wikipedia, the free encyclopedia
Женевските конвенции по морско право са международни договори, които доразвиват подписания на 29 април 1958 г. договор по време на първата конференция на ООН по морско право състояла се в Женева, Швейцария. Тази конференция е позната с нейните инициали UNCLOS I. Участие взимат 86 държави.[1]
 | Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
| Женевски конвенции по морско право | |
| Информация |
|---|
В договора се утвърждават основите на международно-правни режими на териториалните води, континенталния шелф и открито море, принципите на международното корабоплаване и риболова.
Подписват се 4 конвенции и един протокол:
Първите три конвенциите са ратифицирани от България — ДВ бр.79 от 2.X.1962 г.[2]
Конвенцията за риболова не е подписана от България. Тази конвенция събира най-малко подписи от участващите държави, но все пак влиза в сила на 20 март 1966.
Показателно за тази първа конференция е фактът, че тя не изработва една цялостна конвенция, а с цел максимален брой държави да бъдат привлечени, се изготвят различни конвенции по отделните въпроси. Неразрешен остава един от главните въпроси за широчината на териториалното море.
Женевската конвенция за откритото море от 1958 г. предвижда основния принцип за свободата на корабоплаването, риболова, прокарването на подводни кабели и тръбопроводи и въздушните полети над откритото море, като държавите се съгласяват никоя от тях да не разпростира властта си нито над него/откритото море/, нито над въздушното му пространство.
По късно с Конвенцията от 1982 г. се въвежда още свободата на морските научни изследвания и възможността да се изграждат изкуствени острови и инсталации. Целта на морските научни изследвания са познанията за Световния океан, неговите биологични и минерални ресурси и взаимодействието му с атмосферата и космоса.
Корабите в открито море се подчиняват само на властта на държавата, чието знаме носят. За военните кораби този принцип е абсолютен, докато за търговските са допуснати някои изключения. Военноморските съдове могат да спират и извършват огледи на чуждестранни търговски кораби при подозрения за трафик на хора, превоз или търговия в открито море с наркотични и психотропни вещества, пиратство, както и за нерегламентирано радио и телевизионно разпръскване.
Конвенцията е подписана от 41 държави, страни по нея са общо 52.[3] Влиза в сила на 10 септември 1964 г. Тя утвърждава:
В конвенцията не се определя ширината на териториалните води. В международните отношения е съществувал обичай ширината на териториалното море да не превишава 12 морски мили и повечето държави по време на подписване на тази конвенция са се придържали към тези граници. Настоящата Конвенция по морско право от 1982 г. изрично урежда ширината на териториалното море.
Втората конференция на ООН по морско право (UNCLOS II) се провежда през 1960 г. пак в Женева. На нея няма постигнат напредък и не е подписан заключителен документ.
Третата конференция на ООН по морско право (1973-1982) изработва нова, цялостна конвенция, която влиза в сила през 1994 г. Новата конвенция прекратява правната сила на Женевските конвенции (чл. 311):
1. Тази конвенция има преимуществена сила в отношенията между държави-страни, пред Женевските конвенции по морско право от 29 април 1958 г.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
