Железопътната линия Генерал Тодоров – Петрич е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Благоевград.
Железопътна линия 52 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | в експлоатация |
Крайни гари | Ген. Тодоров, Петрич |
Започва от | Ген. Тодоров |
Свързани линии | Железопътна линия 5 |
Станции | 4 |
Номер линия | 52 |
Пусната | 1 юли 1917 г. |
Закрита | 1969 г. като теснолинейна |
Дължина | 9,575 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | да |
Работна скорост | 75 km/h |
Максимален наклон | 15 ‰ |
Минимален радиус | 300 m |
История
Нуждата от снабдяване на българската армия през Първата световна война, разположена по билото на Беласица налага строежа на железопътна линия с междурелсие 600 mm от Генерал Тодоров до Струмица. Проучванията за това започват на 16 декември 1916 г., а на 1 януари 1917 г. и строителството. Линията е трасирана до крайната си точка още до 2 март 1917 г. Към 30 юли е готово земното платно до km 37, а на 17 август са завършени всички съоръжения до Ново село - 40,9 km (днес в Северна Македония), но поради липса на жп релси жп линия е изградена до Елешница (дн. Беласица). Открита е за експлоатация до Петрич на 1 юли 1917 г., и до Елешница – на 31 юли 1917 г. За да продължи строителството са събрани всички релсови звена, подготвени за продължението на участъка Бараково – Рила и Рупел – Демир хисар. С тях линията е продължена до Златарево и открита за експлоатация на 24 септември 1917 г.
Съгласно приетия от Народното събрание „Закон за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война железопътни линии“ от 1920 г. линията е предадена на БДЖ за общо ползване само до Петрич, а участъка Петрич – Златарево (21,7 km) да се демонтира.
В наши дни
В този вид експлоатацията на теснопътната линия продължава до 6 септември 1969 г., след което е закрита, демонтирана и заменена с нормална ширина на пътя (1435 mm). Нормалната линия Генерал Тодоров – Петрич е дълга 8,917 km. Построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.
В края на 2001 г. завършва електрификацията на линията, а през 2007 г. в двете крайни гари влизат в експлоатация нови осигурителни централизации.
Генерал Тодоров – Петрич | ||
---|---|---|
Линия 5 (Кулата) | ||
209+110 (0+000) Ген. Тодоров | ||
Линия 5 (София) | ||
1+500 Рупите | ||
3+600 Мулетарово | ||
8+917 Петрич | ||
(демонтирана 1920 г.) | ||
14+800 Елешница | ||
(демонтирана 1920 г.) | ||
15+400 Златарево | ||
(трасирана 1917 г.) | ||
40+900 Ново село (Република Македония) | ||
(проект) | ||
60+300 Струмица (Република Македония) | ||
Технически съоръжения
Гари
име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Ген. Тодоров | 6 | 535 | 390 | ЕЦ-М |
Петрич | 3 | 436 | 416 | ЕЦ-М |
Мостове
намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|
0+804 | 192,75 | стомана | р. Струма |
1+406 | 45,10 | стоманобетон | канал |
3+806 | 68,00 | стоманобетон | р. Струмешница |
4+895 | 16,60 | стоманобетон | р. Езерница |
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.