Железопътна линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.

Quick Facts Информация, Тип ...
Железопътна линия 51
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусв експлоатация, движение само на товарни влакове
Крайни гариДупница, Бобов дол
Започва отДупница
Свързани линииЖелезопътна линия 5
Станции6
Номер линия51
Пусната1 юли 1917 г.
СобственикДържавно предприятие НКЖИ
Дължина19 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост40 km/h
Максимален наклон23,5 ‰
Минимален радиус300 m
Close

История

Теснопътна (междурелсие 600 mm) линия

Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето е с голяма денивелация – 91,68 m на разстояние от около 3 km. За да се намали големият надлъжен наклон на вертикалните криви в железопътната линия, достигащ до 50 ‰, са построени две глухи обръщателни станции, поради което жп линия се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на жп линии строени за военни нужди през време на Европейската война“, участъкът заедно с още няколко е предаден на БДЖ за обществено ползване.

Нормална, междурелсие 1435 mm, линия

Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години на 20 век налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия с междурелсие 1435 mm Дупница – Бобов дол.

More information Дупница – Бобов дол (600 mm) ...
Дупница – Бобов дол (600 mm)
София
0+000 Дупница
Кулата
5+200 сп. „Крушовица“
8+600 Големо село
12+000 сп. „Разметаница“
18+200 Мламолово
21+900 Бобов дол
24+900 мини „Бобов дол“
Close
More information Дупница – Бобов дол (1435 mm) ...
Дупница – Бобов дол (1435 mm)
Линия 5 (София)
0+000 (90+512) Дупница
Линия 5 (Кулата)
8+250 Големо село
9+950 Мало село
13+278 Мламолово
16+700 сп. „Банковица“
18+680 Бобов дол
Close

<noinclude>

Голяма част от трасето на тази жп линия минава по планираната за строеж в перспектива магистрална жп линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.

Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на хоризонталните криви – 300 m и максимален размер 23,5 ‰ на вертикалните криви. В началото на 90-те години на 20 век е електрифицирана.

От 10.12.2017 г. пътническите жп превози по линията са преустановени.

Технически съоръжения

Гари

More information име на гарата, приемно-отправни коловози (ПОК) ...
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Дупница9598462РУКЗ
Големо село4615506РУКЗ
Бобов дол2433400РУКЗ
Close

Мостове

More information междугарие, намира се на km ...
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Дупница – Големо село0+98819,50стоманобетонпът
Дупница – Големо село1+120112,50стоманобетонпът Е-79 и река Джерман
Дупница – Големо село1+84032,00стоманобетонпът
Дупница – Големо село2+03068,00стоманобетонпът
Дупница – Големо село7+09718,50стоманобетонпът
Дупница – Големо село7+51028,00стоманобетонрека
Големо село – Бобов дол14+66318,50стоманобетонпът
Close

През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от km 3+714 до km 4+033.

Вижте също

Литература

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.