Железопътна линия Дупница – Бобов дол
железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Железопътна линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
| Железопътна линия 51 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормална (1435 mm) |
| Статус | в експлоатация, движение само на товарни влакове |
| Крайни гари | Дупница, Бобов дол |
| Започва от | Дупница |
| Свързани линии | Железопътна линия 5 |
| Станции | 6 |
| Номер линия | 51 |
| Пусната | 1 юли 1917 г. |
| Собственик | Държавно предприятие НКЖИ |
| Дължина | 19 km |
| Брой линии | единична |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | 25 кV, 50 Hz |
| Работна скорост | 40 km/h |
| Максимален наклон | 23,5 ‰ |
| Минимален радиус | 300 m |
История
Теснопътна (междурелсие 600 mm) линия
Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето е с голяма денивелация – 91,68 m на разстояние от около 3 km. За да се намали големият надлъжен наклон на вертикалните криви в железопътната линия, достигащ до 50 ‰, са построени две глухи обръщателни станции, поради което жп линия се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на жп линии строени за военни нужди през време на Европейската война“, участъкът заедно с още няколко е предаден на БДЖ за обществено ползване.
Нормална, междурелсие 1435 mm, линия
Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години на 20 век налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия с междурелсие 1435 mm Дупница – Бобов дол.
Голяма част от трасето на тази жп линия минава по планираната за строеж в перспектива магистрална жп линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на хоризонталните криви – 300 m и максимален размер 23,5 ‰ на вертикалните криви. В началото на 90-те години на 20 век е електрифицирана.
От 10.12.2017 г. пътническите жп превози по линията са преустановени.
Технически съоръжения
Гари
| име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
|---|---|---|---|---|
| брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
| Дупница | 9 | 598 | 462 | РУКЗ |
| Големо село | 4 | 615 | 506 | РУКЗ |
| Бобов дол | 2 | 433 | 400 | РУКЗ |
Мостове
| междугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
|---|---|---|---|---|
| Дупница – Големо село | 0+988 | 19,50 | стоманобетон | път |
| Дупница – Големо село | 1+120 | 112,50 | стоманобетон | път Е-79 и река Джерман |
| Дупница – Големо село | 1+840 | 32,00 | стоманобетон | път |
| Дупница – Големо село | 2+030 | 68,00 | стоманобетон | път |
| Дупница – Големо село | 7+097 | 18,50 | стоманобетон | път |
| Дупница – Големо село | 7+510 | 28,00 | стоманобетон | река |
| Големо село – Бобов дол | 14+663 | 18,50 | стоманобетон | път |
През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от km 3+714 до km 4+033.
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.