Институт на арабския свят (1987) Фондация „Картие“ за съвременно изкуство (1994) „Торе Агбар“ (2004) Разширение на Музей „Кралица София“ (2005) Музей на улица „Бранли“ (2006)
Роден е на 12 август1945 г. във Фюмел, департамент Лот е Гарон, в семейството на учители. Детството си прекарва в Сарла, градче с готическа архитектура в югозападна Франция.[2] Като дете мечтае да стане художник, но родителите му го насочват към архитектурата. Така че той завършва Училището за изящни изкуства в Бордо (на френски: École des beaux-arts de Bordeaux) през 1964 г., през 1966 г. е приет да следва архитектура във Висшето национално училище за изящни изкуства (на френски: École nationale supérieure des Beaux-Arts) в Париж, където се дипломира през 1972 г.
През 1994 г. основава „Ателие Жан Нувел“, превърнало се през 2006 г. със своите 140 сътрудници в едно от най-големите архитектурни бюра във Франция. Седалището се намира в Париж, а филиали има в Лондон, Копенхаген, Минеаполис, Рим, Мадрид и Барселона.
През 1991 г. Жан Нувел е избран за вицепрезидент на Френския институт по архитектура, а от 1993 г. е почетен член на американския Институт на архитектите.
Гостува в България два пъти. Първият път е през 1999 г. През 2010 г. пристига в София за участие в международна среща разговор на тема „Трябват ли ни музеи и галерии“ – организирана от архитектурното сп. „Абитаре“.[3]
През 2016 г. проектираната от него Doha Tower в катарската столица Доха е обявена за най-добра висока сграда от Съвета по небостъргачи и градска среда на церемония в Илинойския технически институт.[4]
Сред проектите му има и за флакон на парфюм „Ив Сен Лоран“ (2007),[5] както и за сервизи и прибори за хранене. През 2014 г. създава колекцията гумени обувки „Pure“.[6]
1987 – Nemausus 1 (жилища, 114 апартамента), Ним, Франция
1987 – Институт на арабския свят (на френски: Institut du monde arabe), Париж, Франция[7]
1989 – Национална опера (на френски: Opéra national de Lyon), Лион, Франция[8]
1994 – Фондация „Картие“ за съвременно изкуство (на френски: Fondation Cartier pour l'Art Contemporain) (офиси / културни пространства), Париж, Франция[9]
1995 – „Евралил“ (на френски: Euralille), (магазини / офиси / жилища), Лил, France
2000 – Културен и конферентен център (концертна зала / конферентна зала / музей / ресторант), Люцерн, Швейцария
2000 – Съдебна палата (на френски: Palais de Justice), Нант, Франция
2001 – „Златният ангел“ (на чешки: Zlatý Anděl), Прага, Чехия
2002 – Монолит от Expo.02, Муртен, Швейцария
2004 – „Торе Агбар“ (на испански: Torre Agbar) (офис сграда), Барселона, Испания
2004 – Музей II, Samsung Museum of Art, Сеул, Южна Корея[10]
2005 – Разширение на Музей „Кралица София“ (на испански: Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía), Мадрид, Испания
2006 – Музей на улица „Бранли“ (на френски: Musée du quai Branly), Париж, Франция
2006 – Театър „Гътри“ (на английски: Guthrie Theater), Минеаполис, Минесота, САЩ
2009 – Концертна зала на Копенхаген (на датски: DR Koncerthuset), Копенхаген, Дания
2010 – 100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк, САЩ.[11][12]
2015 – Парижка филхармония (на френски: Philharmonie de Paris), Париж, Франция.[16]
Критиците говорят за „театралност“ на проектите му, а самият Нувел твърди, че архитектурата и киното са много близки.[17]
Някои виждат „процес на дематериализация“ на сградите му, които преливат в околната среда, за „преодоляване на границата на архитектурната творба с външния свят“ и за „дисперсията на сградата в пространството“.[18]
1989 – Aga Khan Award for Architecture за проекта за Институт на арабския свят в Париж
2001 – Praemium Imperiale
2001 – Златен медал за архитектура на RIBA (на английски: Royal Institute of British Architects)
Почетен доктор на Университета на Буенос Айрес (1983), на Кралския колеж за изкуства в Лондон (2002), на Неаполитанския университет „Федерико Втори“ (2002), на Висшия институт за изкуства на Куба (2006) и на Католическия университет в Лувен (2013).
Институт на арабския свят, Париж, изглед откъм Сена (1987)
Национална опера, Лион (1989)
Национална опера, Лион (1989)
„Златният ангел“, Прага (2001)
Монолит от Expo.02, Муртен (2002)
Разширение на Музей „Кралица София“, Мадрид (2005)
Разширение на Музей „Кралица София“, Мадрид (2005)
Музей на улица „Бранли“, Париж, видян от Айфеловата кула (2006)
„Живата стена“ на Музея на улица „Бранли“, Париж (2006)
Концертна зала на Копенхаген (2009)
100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк (2010)
100 Eleventh Avenue, Манхатън, Ню Йорк (2010)
Временен павилион „Серпентайн гелъри“ (2010)
Tower 25, Никозия (2011)
„Синята кула“, Шарлероа (2014)
Брад Пит и Анджелина Джоли кръщават първородното си дете на негово име. Дъщеря им се казва Шило Нувел Джоли Пит.[19]
Сребърни прибори, проектирани от Нувел (2005)
Patrice Goulet, Jean Nouvel et Philippe Ruault, Jean Nouvel, Paris, Les éditions du Regard, coll. „Monographies“, 1994, 262 p. (ISBN 978-2-84105-043-7)
Jean Baudrillard et Jean Nouvel, Les objets singuliers, Paris, Éditions Calmann-Lévy, coll. „Petite bibliothèque des idées“, 2000, 125 p. (ISBN 978-2-7021-3043-8)
Jean Nouvel, Yann Kersalé, Jacques Hondelatte, Régis Durand, Anne-Marie Cocula, Mireille Bénéjeam, L'église Sainte-Marie de Sarlat, Bordeaux, France, Éditions Le Festin, coll. „Librairie de l'architecture et de la ville“, 2001, 84 p. (ISBN 978-2-909423-82-1)
Jean Nouvel, Yann Kersalé, Hubert Tonka, et Régis Durand, L'Inattendu muséal selon Jean Nouvel, Bordeaux, France, Éditions Le Festin, coll. „Librairie de l'architecture et de la ville“, 2001, 64 p. (ISBN 978-2-909423-83-8)
Jean Nouvel, Fabrice Bousteau, Caroline Cros, et Malika Bauwens (Collectif), César: Anthologie par Jean Nouvel, Bordeaux, France, Beaux Arts Éditions, coll. „Beaux Arts Expositions“, 2008, 42 p. (ISBN 978-2-84278-628-1)
Daniel Giralt-Miracle et Jean Nouvel, Ribas & Ribas, Barcelona, Espagne, Viena Ediciones, 2009, 528 p. (ISBN 978-84-8330-520-1)
Marco Casamonti et Christine Piot, Jean Nouvel, Arles, France, Éditions Actes Sud, coll. „Grands architectes“, 2008, 119 p. (ISBN 978-2-7427-7661-0)
François Chaslin, Jean Nouvel critiques, Gollion, Suisse, Éditions Infolio, coll. „Archigraphy“, 2008, 270 p. (ISBN 978-2-88474-093-7)
Philip Jodidio, Jean Nouvel by Jean Nouvel. Complete Works 1970 – 2008, Cologne, Paris, Éditions Taschen, 2009, 896 p. (ISBN 978-3-8228-5772-4)
Prouvé/Nouvel-Ferembal House, Éditions Galerie Patrick Seguin, 2011 (ISBN 978-2-909187-01-3)
Christian Bachelier, Théâtre de l'Archipel: Genèse et émergence d'une œuvre d'art, Alliance Éditions, 2012, 256 p. (ISBN 978-2-916666-13-6)
Иво Христов. „Жан Нувел: архитектурата се ражда на пресечната точна на мечтата и принудата“// сп. „Тема“. блог на Иво Христов,26 февруари 2010.Посетен на 23 април 2017.„Семейната къща с кръстообразни прозорци и вити вътрешни стълби с парапети от ковано желязо, фигуралният плочник и каменните фасади са естествен урок по естетика. „По стените на уличните фасади имаше стари метални стрелки с надпис Тук е съкровището, а всъщност съкровището беше самата архитектурата“, спомня си Нувел. Каменните лабиринти на Сарла сигурно са изострили жаждата му за светлина и пространство, двата абсолюта в проектите му.“
Doha Tower от Жан Нувел е най-добрият небостъргач в света//Stroiinfo.com,2 февруари 2016. Архивиран от оригиналана 2017-04-24.Посетен на 23 април 2017.„Текстурата на запомнящата се цилиндрична фасада е конструирана от многопластови мотиви, които напомнят за древните ислямски екрани, създадени да предпазват сградите от силното слънце.“
Иво Христов. „Жан Нувел: архитектурата се ражда на пресечната точна на мечтата и принудата“// сп. „Тема“. блог на Иво Христов,26 февруари 2010.Посетен на 23 април 2017.„Институтът на арабския свят в Париж е удар по постколониалното тесногръдие, за което загубеният Магреб е пъстър сук, аромат на маслини и евтина прислуга. Стъклената фасада с фотоклекти във формата на ислямски фриз филтрира светлината според капризите на парижките облаци. Хилядите обективи се свиват и разтварят като зениците на странник в прорязаните от слънце и сенки лабиринти на Танжер и Оран.“
Иво Христов. „Жан Нувел: архитектурата се ражда на пресечната точна на мечтата и принудата“// сп. „Тема“. блог на Иво Христов,26 февруари 2010.Посетен на 23 април 2017.„В Лион Нувел намира своя стил с реконверсията на местната опера: ренесансова сграда с изтърбушена вътрешност и аркиран стъклен покрив. Тя е олицетворение на неговото схващане, че архитектурата се ражда в пресечната точка на идеала и принудата. Тази на парите, пространството и средата.“
((en))Jean Nouvel Biography// The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation.Посетен на 23 април 2017.„Nouvel has often compared his role as architect to that of the film director. In an interview published in El Croquis in 2002, he said, „Everything is theatrical. I have worked for a long time as a scenographer, even on social housing ... scenography is the relationship between objects and matter that we want to display to somebody who is watching. In effect, in every building there is a way of proving a three-hundred-and-sixty degree view over the landscape, as in Lucerne. The use of the word scenography doesn’t bother me as long as it is used in the right sense.“ In other interviews, he has often said that architecture and the cinema are very close.“
Георги Станишев. „Между Гери и Нувел“// в-к „Култура“, бр. 47. 29 ноември 1999. Архивиран от оригиналана 2020-10-22.Посетен на 23 април 2017.„Реализацията на тази стратегия се осъществява в работата на Нувел по два начина. Единият представлява изобретяването на многослойни полупрозрачни стени (Институт на арабския свят в Париж, хотел „Сен Джеймс“ в Булиак, Медия Парк в Кьолн). Проникването на погледа не усеща преградите като крайни, не среща съпротивление, потъва в дълбочина в пространството, в нищото. Всяка решетка или мрежа, разположена между безкрайното вън и ограниченото вътре, се оказва не последна, зад нея следва още и още. Нещо, което прави изживяването на пространството на Арабския институт подобно на безкрайната тъкан на историите на Шехеразада, вложени като матрьошки една в друга. Другата концептуална стратегия се заключава в разтварянетно (от разтвор) на сградата в околното пространство чрез градуализирането на границите ѝ, постепенното им размиване. Този вид експерименти започва в сградата на Фондацията „Картие“ в Париж, където вътрешното пространство е отделено от външния свят чрез един екран – стена-завеса – която обаче продължава и извън контура на сградата, постепенно разтваряйки се в околния пейзаж. Концептуално този жест е подобен на живописната творба, която напуска художествената рамка, отграничаваща я от физическия свят, за да прелее в него. Така между света на творбата и външния се осъществява един вид осмоза. Чрез нея ограниченото се вкоренява в безкрая, сградата се превръща в частично проявление на универсалното пространство.“
„Има ли живот, има преразглеждане“, разговор с Жан Нувел на Георги Станишев, Лило Попов и Христо Буцев, в-к „Култура“, бр. 47 (2107), 29 ноември 1999 г.
Франция
_(2684115825).jpg)
