Жак-Пиер Брисо

Жак-Пиер Брисо (на френски: Jacques-Pierre Brissot de Warville, в някои източници Жан-Пиер (14 януари 1754, Шартър – 31 октомври 1793), наречен Варвилски, е жирондист, виден деец на Френската революция.

Жак-Пиер Брисо Jacques-Pierre Brissot
френски журналист и политик
Портрет от 1792 г.
Роден	15 януари 1754 г. Шартър, Франция
Починал	31 октомври 1793 г. (39 г.) Париж, Франция
Погребан	Парижки катакомби, Париж, Франция
Политика
Партия	Жирондинци
Семейство
Съпруга	Фелисите Дюпон
Деца	Пиер Огюст Феликс Едме Огюстен Силвен Жак Жером Анархасис
Подпис
Жак-Пиер Брисо в Общомедия

Биография

Роден е в семейството на съдържател на странноприемница, получава добро образование и постъпва при същия адвокат в Париж, при който е бил и Робеспиер. Скоро обаче сменя попрището си с журналистическо. Първите му произведения, Théorie des lois criminelles (1781) и Bibliothèque philosophique du législateur (1782), са философски и са повлияни от етическите принципи на учението на Русо. Брисо става известен като способен и плодовит писател и получава поръчки да пише за редица вестници: Mercure, Courrier de l'Europe и др. Писанията му носят опозиционен характер и му докарват преследвания от страна на властите, така че той е принуден да избяга в Лондон. Там започва да издава Journal du Lycée de Londres, в който пропагандира отмяна на робството и робската търговия. След завръщането му от Англия през 1784 г. е затворен в Бастилията с обвинение за дейност против държавата, но след 4 месеца е освободен и отново заминава за Лондон. Там се запознава с видни аболиционисти и по-късно в Париж основава Общество на приятелите на чернокожите (Société des Amis des Noirs), чийто президент е от 1790 до 1791 г. Като негов представител посещава САЩ през 1788, и през 1791 публикува описание на пребиваването си там „Nouveau Voyage dans les États-Unis de l’Amerique Septentrionale“ (3 тома).

Страстен привърженик на Френската революция, той бързо става известен с издавания от него вестник Patriote français (1789 – 1793), и тъй като е добре информиран и начетен, започва да играе водеща роля в нея. Произнася речи в Якобинския клуб и е избран отначало за член на Парижката комуна, а след това и на Законодателното събрание и на Конвента. В Законодателното събрание оглавява група от якобинците-жирондисти, която започва да се нарича „брисотинци“, енергично подкрепящи републиканизма и искащи отмяна на монархията. Те проповядват война срещи всяка „тирания с корона“ и за превръщане на цяла Европа в република. Самият Брисо участва във формирането на външната политика на Франция като член на дипломатическата комисия и обявяването на война на Австрия на 20 април 1792 и на Англия на 1 юли 1793 са до голяма степен негова заслуга. Той придава на военните действия характер на революционна пропаганда^[1].

Освен по въпроса за войната Брисо се разминава с якобинците и по редица други въпроси, а след септемврийските кланета от 1792 г. този разрив става окончателен. В процеса срещу краля Брисо гласува за смъртна присъда, но след допитване до народа. Съвсем скоро той и привържениците му са обвинени от монтанярите в монархически симпатии и заедно с други депутати жирондисти той е арестуван на 2 юни 1793 г. по време на въстанието в Париж. Макар че успява да избяга, бързо е арестуван. В предчувствие на съдбата си пише мемоарите си „Legs а mes enfants“, издадени много по-късно от сина му. Поведението му на съдебния процес е спокойно и достойно. На 31 октомври 1793 г. е гилотиниран заедно с други жирондинци и е погребан на гробището Мадлен.

Основни произведения

Bibliothèque philosophique du Législateur, du Politique, du Jurisconsulte, 1782

• Recherches philosophiques sur le droit de propriété considéré dans la nature, pour servir de premier chapitre à la „Théorie des lois“ de M. Linguet, Paris, 1780, 128 p., in-8°.
• Bibliothèque philosophique du Législateur, du Politique et du Jurisconsulte, Berlin et Paris, 1782 – 1786, 10 vol. in-8°.
• Moyens d’adoucir la rigueur des lois pénales en France sans nuire à la sécurité publique, Discours couronné par l’Académie de Châlons-sur-Marne en 1780; Châlons, 1781, in-8°.
• Théorie des lois criminelles, Paris, 1781, 2 vol. in-8°.
• De la Vérité des Méditations sur les moyens de parvenir à la vérité dans toutes les connaissances humaines, Neufchâtel et Paris, 1782, in-8°.
• Discours sur la nécessité de maintenir le décret rendu le 13 mai 1791, en faveur des hommes de couleur libres, prononcé le 12 septembre 1791, à la séance de la Société des Amis de la Constitution, séante aux jacobins
• Discours sur la nécessité politique de révoquer le décret du 24 septembre 1791, pour mettre fin aux troubles de Saint Domingue [prononcé à l'Assemblée nationale, le 2 mars 1792. Par J.P. Brissot, député du département de Paris], Paris: De l'Imprimerie du patriote françois, 1792.
• Correspondance universelle sur ce qui intéresse le bonheur de l’homme et de la société, Londres et Neufchâtel, 1783, 2 vol. in-8°.
• Journal du Lycée de Londres, ou Tableau des sciences et des arts en Angleterre, Londres et Paris, 1784.
• Tableau de la situation actuelle des Anglais dans les Indes orientales, et Tableau de l’Inde en général, Londres et Paris, 1784, in-8°.
• l’Autorité législative de Rome anéantie, Paris, 1785, in-8°, réimprimé sous le titre: Rome jugée, l’autorité du pape anéantie, pour servir de réponse aux bulles passées, nouvelles et futures du pape, Paris, 1731.
• Examen critique des voyages dans l'Amérique septentrionale, de M. le marquis de Chatellux, ou Lettre à M. le marquis de Chatellux, dans laquelle on réfute principalement ses opinions sur les quakers, sur les nègres, sur le peuple et sur l'homme, par J.-P. Brissot de Warville, Londres, 1786, in-8°.
• Discours sur la Rareté du numéraire, et sur les moyens d’y remédier, 1790, in-8°.
• Mémoire sur les Noirs de l’Amérique septentrionale, 1790, in-8°.
• Voyage aux États-Unis, 1791.

Източници

1. Brissot, Jacques Pierre // Енциклопедия Британика. 1911. Посетен на 27 август 2017.