Remove ads
Жàбляно е село в България, община Земен, област Перник.
Село Жабляно се намира на около 24 km югозападно от областния център Перник, около 4 km изток-североизточно от общинския център Земен и около 50 km запад-югозападно от центъра на столицата София. Разположено е в историко-географската област Мрака, край десния бряг на река Струма, по полегатия северен долинен склон на реката в южното подножие на Рудина планина. Надморската височина в южния край на селото откъм реката е около 600 m, нараства към северния край до около 670 m, а в центъра по главната улица е около 605 m.
Климатът е умереноконтинентален. Почвите в землището са преобладаващо канелени и наносни[2]. Има обширни пасища.[3]
Жабляно е спирка на железопътната линия София – Волуяк – Перник – Гюешево.
През Жабляно минава третокласният републикански път III-623, водещ на запад към град Земен, а на изток и югоизток през селата Лобош, Егълница и други, както и през град Бобов дол – към град Дупница. На около 4 km изток-североизточно от Жабляно се намира стената на язовир Пчелина.
Землището на село Жабляно граничи със землищата на: село Пещера на север; село Лобош на север, североизток и изток; село Калище на изток и югоизток; село Блатешница на юг; град Земен на запад.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 108 лица, за 106 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]
Remove ads
Районът на Жабляно е бил обитаван още през древността. Разкритият античен некропол в самите очертания на селото подсказва, че тук е съществувало антично селище от римската, а може би и от тракийската епоха.[5]
Село Жабляно е старо средновековно селище, което е регистрирано под същото име през 1330 г. във връзка със злополучната за България битка при Велбъжд, след която селото попада за кратко в сръбската част на разделената между българи и сърби област Мрака.[5]
След падането на България под османска власт селото попада първоначално в нахия (подобщина) Сирищник, а след това и в обединената кааза Радомир. През 1576 г. то е вписано в данъчните списъци на джелепкешаните под същото име – Жабляни, към кааза Радомир.[5]
Средновековния период от историята на Жабляно се свързва с прочутия средновековен Земенски манастир, и особено с Пещерския манастир. Към последния често е била прибавяна отправната точка „при Жабяно“. Вероятно визираният в обширния регистър на Кюстендилски санджак от 1570/1573 г. манастир „Свети Никола“ при Жабляно е бил метох или скит на Пещерския манастир, което предполага, че последният е владял и имоти в землището на селото. Може да се допусне, че днешният Жаблянски манастир „Свети Йоан Предтеча“ е приемник на споменатия в турските документи манастир „Свети Никола“.[5]
Сведенията, свързани с Жабляно от последните векове на османското владичество до Освобождението (1878 г.) са доста оскъдни. Предполага се, че по време на Априлското въстание (1876 г.) местното население е проявило някакви наченки на въоръжена съпротива, податки за което дава арестуването, поради издайничество, на тукашните „по-лични народолюбци“ – Георги Жаблянски и Милен Жаблянски. Това се разбира от едно писмо до Сава Филаретов от неговата съпруга, където с дата 9 септември 1876 г. се споменава как „момчето Георгiй от Жабляне Радомирско било затворено дори след доказана невинност, но му взели 80 лири, за да го пуснат“.[5]
Remove ads
Числеността на населението на село Жабляно според преброяванията на населението на България след Съединението през 1885 г., по данни на Националния статистически институт, е както следва:
Изпълнителната власт в село Жабляно към 2023 г. се упражнява от кметски наместник.[6]
В село Жабляно към 2023 г. има действащо читалище „Селска зора – 1910“;[7][8]
В началото на месец юни е селският събор.
- Павел Лазаров (Делийски) – (1895 – 1958) – герой от Първата световна война, успял с точен картечен огън да възпре и да отблъсне цял фронт в боевете при село Ени-кьой Сереска област. Подвигът му е описан в книгата на 13 пехотен Рилски полк. Награден е с орден за храброст.
- Славчо Васев (1906 – 1990) – писател, журналист и политик.
- Димитър Делийски – писател, журналист, работил като заместник и главен редактор на вестник „Работническо дело“ в периода 1953 – 1979 г.
- Петър Делийски (24.05.1927 – 24.08.2007) – поет, изявен преподавател по литература, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Бургас, автор на стихосбирките „Аритмии“, „Стъклена къща“, „Сега“, „Мисля че“, „Разпятие в сухите клони“, „Сбогуване“ и др.
- Димитър Делийски (1933 – 2013) – художник живописец, роден и израсъл в с. Жабляно, впоследствие установил се в гр. Земен, нарисувал забележителните картини „Пълнолуние“, „Скали“, „В зелено“, „Между дърветата“, „Планински ниви“, „Краище“, „Пейзаж с дъбици“, „Тополи“; „Край Струма“ и много други.
- Димитър Керелезов – писател, журналист, поет, епиграмист, автор на множество песни изпълнявани от Лили Иванова, Щурците, Йорданка Христова и други наши известни изпълнители.
- Георги Митев (писател) – писател, журналист, основател и главен редактор в продължение на 25 години на вестник „Смях“ и вестник „200 вица“, репресиран по време на комунистическия режим за забранената тогава търговска дейност, автор на над 2500 публикувани есета и сатирични материали, художествен оформител, съставител и издател на 163 книги и 2 тома с бисери от родния фолклор.
Remove ads
- Пейзажи и изгледи от Жабляно
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads