Ецони

Ецоните (на немски: Ezzonen; на френски: Ezzonides) са в източното франкско-немско царство на 10 и 11 век като лотарингски пфалцграфове най-важни представители на кралството на Среден и Долен Рейн.

Първият представител на рода през края на 9 век е Еренфрид на Среден Рейн, в Алцай.

Представители на рода са:

Еренфрид I от Маасгау, граф в Близгау (877), Цулпихгау, Келдахгау (fl. 866–904)
Еберхард I († 937), граф в Цулпихгау, Келдахгау (904) и Бонгау (913)
Еренфрид II, граф в Цулпихгау (942),
Херман I († 996), пфалцграф на Лотарингия (989–996)
Ецо († 21 март 1034), пфалцграф на Лотарингия (996–1034); ∞ пр. 15 юни 991 Матилда Саксонска († 4 декември 1025), дъщеря на император Ото II
Ото II от Швабия († 1047), херцог на Швабия (1045–1047), пфалцграф на Лотарингия (1035–1045)
Хайнрих I († 1061), пфалцграф на Лотарингия (1045-1060), свален 1060
Херман II († 20 септември 1085), пфалцграф на Лотарингия (1064-1085)
Конрад I (Куно) († 5 декември 1055), херцог на Бавария (1049-1053)
Конрад III (Куно) († 1061), херцог на Каринтия, маркграф на Верона (1056–1061)
Рихеза Лотарингска († 21 март 1063), кралица; ∞ 1013 става съпруга на Мешко II Лямберт, крал на Полша (1025-1031)

Литература

Klaus Gereon Beuckers, Die Ezzonen und ihre Stiftungen. Eine Untersuchung zur Stiftungstätigkeit im 11. Jahrhundert. In: Kunstgeschichte. Band 42, Lit Verlag, Münster/Hamburg 1993, ISBN 3-89473-953-3.
E. Kimpen, Ezzonen und Hezeliniden in der rheinischen Pfalzgrafschaft, Mitteilungen des Österreichischen Instituts für Geschichtsforschung. XII. Ergänzungsband, Innsbruck 1933, S. 1–91.
Ursula Lewald, Die Ezzonen. Das Schicksal eines rheinischen Fürstengeschlechts, Rheinische Vierteljahrsblätter 43, 1979, S. 120–168
F. Steinbach, Die Ezzonen. Ein Versuch territorialpolitischen Zusammenschlusses der fränkischen Rheinlande, Collectanea Franz Steinbach. Aufsätze und Abhandlungen zur Verfassungs-, Sozial- und Wirtschaftsgeschichte, geschichtlichen Landeskunde und Kulturraumforschung, ed. F. Petri en G. Droege, Bonn 1967, S. 64–81.
F. J. van Droogenbroeck, De betekenis van paltsgraaf Herman II (1064–1085) voor het graafschap Brabant. Eigen Schoon en De Brabander 87, Brüssel 2004, S. 1–166.

Първият представител на рода през края на 9 век е Еренфрид на Среден Рейн, в Алцай.

Представители на рода са:

Еренфрид I от Маасгау, граф в Близгау (877), Цулпихгау, Келдахгау (fl. 866–904)
Еберхард I († 937), граф в Цулпихгау, Келдахгау (904) и Бонгау (913)
Еренфрид II, граф в Цулпихгау (942),
Херман I († 996), пфалцграф на Лотарингия (989–996)
Ецо († 21 март 1034), пфалцграф на Лотарингия (996–1034); ∞ пр. 15 юни 991 Матилда Саксонска († 4 декември 1025), дъщеря на император Ото II
Ото II от Швабия († 1047), херцог на Швабия (1045–1047), пфалцграф на Лотарингия (1035–1045)
Хайнрих I († 1061), пфалцграф на Лотарингия (1045-1060), свален 1060
Херман II († 20 септември 1085), пфалцграф на Лотарингия (1064-1085)
Конрад I (Куно) († 5 декември 1055), херцог на Бавария (1049-1053)
Конрад III (Куно) († 1061), херцог на Каринтия, маркграф на Верона (1056–1061)
Рихеза Лотарингска († 21 март 1063), кралица; ∞ 1013 става съпруга на Мешко II Лямберт, крал на Полша (1025-1031)

Литература

Klaus Gereon Beuckers, Die Ezzonen und ihre Stiftungen. Eine Untersuchung zur Stiftungstätigkeit im 11. Jahrhundert. In: Kunstgeschichte. Band 42, Lit Verlag, Münster/Hamburg 1993, ISBN 3-89473-953-3.
E. Kimpen, Ezzonen und Hezeliniden in der rheinischen Pfalzgrafschaft, Mitteilungen des Österreichischen Instituts für Geschichtsforschung. XII. Ergänzungsband, Innsbruck 1933, S. 1–91.
Ursula Lewald, Die Ezzonen. Das Schicksal eines rheinischen Fürstengeschlechts, Rheinische Vierteljahrsblätter 43, 1979, S. 120–168
F. Steinbach, Die Ezzonen. Ein Versuch territorialpolitischen Zusammenschlusses der fränkischen Rheinlande, Collectanea Franz Steinbach. Aufsätze und Abhandlungen zur Verfassungs-, Sozial- und Wirtschaftsgeschichte, geschichtlichen Landeskunde und Kulturraumforschung, ed. F. Petri en G. Droege, Bonn 1967, S. 64–81.
F. J. van Droogenbroeck, De betekenis van paltsgraaf Herman II (1064–1085) voor het graafschap Brabant. Eigen Schoon en De Brabander 87, Brüssel 2004, S. 1–166.

Вижте също