Есекс (кралство)

Кралство на Източните сакси
Ēast Seaxna Rīce
	Кралство на Източните сакси Ēast Seaxna Rīce
— Независима държава —
527 – 825
Герб
	Есекс на картата на Британия
Континент	Европа
Столица	Лондон
Официален език	латински, англосаксонски
Религия	Англосаксонско езичество; Християнство
Форма на управление	Племенна монархия
История	Ранно Средновековие
Валута	Скеат
	Предшественик Брити Наследник Уесекс
Днес част от	Великобритания
	Кралство на Източните сакси в Общомедия

Кралството на източните сакси (на староанглийски: Ēast Seaxna Rīce; на латински: Regnum Orientalium Saxonum) или Kралство Есекс е една от основните ранносредновековни монархии на англо-саксонската Хептархия.^[1] Основана през VI век, тя покрива по-късните графства Есекс, Хартфордшър, Мидълсекс и Кент. Нерядко кралството е подчинявано от съседите си, което в крайна сметка е и причина за изчезването му в пределите на владенията на Егбърт Уесекски.

Вижте пояснителната страница за други значения на Есекс.

Бързи факти Континент, Столица ...

Затваряне

Remove ads

Свидетелства

Според историческия извор Tribal Hidage Есекс съответства на 7000 хайда (1 хайд=ок. 120 акра). Кралството граничи на север с Източна Англия, на юг през Темза с Кентуеър, на изток се простира Северно море, а западно се намира Мерсия. В територията на източните сакси попадат античните римски средища Колчестър и Лондон ^[2], ^[3]. Липсват достатъчно други достоверни източници за ранното кралство^[4], като няма и негова версия на Anglo-Saxon Chronicle.^[5] Есекс се счита от историците за незначително^[6] и политически зависимо кралство.^[7]

Произход

Според легендата саксите се заселват по тези територии в ранния V век ^[8] след като краля на бритите Вортигерн им отстъпва триновантската земя.^[9]

Кралството расте за сметка на съседни племенни общини^[10] като:

Родинги – родът на Хрота,^[10]
Хемели, дн. Хемел Хемпстед^[11]
Ванги ^[12] – блатист район около Мардайк
Денги ^[4]
^[13]
Бересинги, дн. Баркинг^[14]^[15]
Хеферинги, дн. Хаверинг^[14]
Упинги – дн. Епинг.^[14]

Монархия

Според някои историци^[16] Есекс е управляван от династия, която съвсем в духа на времето си се причислява към наследниците на Водан и Секснет. Счита се, че генеалогията на кралете на Есекс е написана по-късно – през IX век в Уесекс^[17]. Прави впечатление, че кралството няколко пъти е управлявано едновременно от няколко крале^[2]. За първи крал се сочи Есквин, но за основател на есекската династия се смята Следа.^[18] Първите примери на монетосечене в Есекс показват, че в началото кралството е независимо.^[19] Гробницата на есекския крал Себ (664 – 683) е запазена в Старата Сейнт Пол до Големия пожар в Лондон, при който е унищожена безследно.

Християнство

Беда Достопочтени пише за Есекс, когато анотира пристигането на първия християнски епископ на Лондон Мелитус през 604. Тогава кралството е под властта на Етелберт, крал на Кентуеър и вуйчо на новопокръстения Зеберт Есекски. Тогава са поставени и основите на катедралата Свети Павел.^[20]^[21] Със смъртта на Зеберт източните сакси се връщат към езичеството, Мелитус е прогонен, а Есекс отново става независимо кралство.^[11]

Зигеберт II Добрия връща християнството в Есекс с мисията на Свети Кед и новопостроените манастири Тилабург (дн. Тилбъри) and Итанчестър (Брадуел). През 2003 е открито богато погребение на християнин в този район, като не се изключва това да са останките на Зигеберт Добрия.^[22] Езичеството се възражда като основна религия през 660 с възкачването на Свитхелм. Въпреки покръстването му неговата ранна смърт и избухналата чумна епидемия отблъскват хората от християнството. От тази слабост се възползва Вулфхер, крал на Мерсия, който покорява Есекс^[23] и изпраща Яруман, епископ наЛичфийлд за да покръсти отново източните сакси.^[24] В следващите години клирици като Вин (666)^[25] и Еркенвалд (675)^[25] успяват да укрепят духовната власт на лондонския епископ над Есекс, която се запазва до 1845.^[26]

Късна история и край

Есекс показва силна връзка с Кентуеър отвъд Темза, подпечатана с кралски бракове като този на След и Рикула, сестра на Етелберт Кентски.^[27] Към VIII век територията на Есекс намалява под ударите на Мерсия^[28], а останалата част е политически зависима от западния съсед. След като кралят на Мерсия Беорнвулф е победен през 825, Зигеред, последния крал на Есекс отстъпва кралството си на владетеля на Уесекс крал Егбърт.^[29]

В следващите векове Есекс на няколко пъти нетрайно възстановява независимостта си. Първо Мерсия подкрепя кралски претендент за трона на източните сакси през 825.^[30] По-късно, през IX век възниква временно кралство, включващо част от Есекс.^[30] А между 878 и 886 територията попада под властта на Дейнлоо като кралство Източна Англия. След отвоюването му от Едуард Стари последният е представляван от старши наместник (елдорман) и Есекс става графство.^[31]

Remove ads

Списъкът се счита за неточен от някои автори.

Повече информация Период, Владетел ...

Период	Владетел	Tитул	Бележки
527 до 587	Есквин	ÆSCVVINE CENFVSING ESTSEAXNA CYNING ÆSCVVINE REX SAXONVM ORIENTALIVM
587 до 604	Следа	SLEDDA ÆSCVVINING ESTSEAXNA CYNING SLEDDA REX SAXONVM ORIENTALIVM
604 до 616/7	Зеберт	SÆBRYHT SLEDDING ESTSEAXNA CYNING SÆBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM
616/7 до 617	Зексред	SEXRED SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SEXRED REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Зевард; убит в битка със западните сакси
616/7 до 617	Зевард	SÆVVARD SÆBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SÆVVARD REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Sexred; убит в битка със западните сакси
617 до 653	Зигеберт Малкия	SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING SIGEBRYHT PARVVS REX SAXONVM ORIENTALIVM
653 до 660	Зигеберт II Добрия	SIGEBRYHT SÆVVARDING ESTSEAXNA CYNING SIGEBRYHT SANCTVS REX SAXONVM ORIENTALIVM	Свети Зигеберт
660 до 664	Свитхелм	SVVIÞELM ESTSEAXNA CYNING SVVIÞELM REX SAXONVM ORIENTALIVM
664 до 683	Зигхер	SIGHERE SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SIGHERE REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно със Себ
664 до 694	Себ	SEBBI ESTSEAXNA CYNING SEBBI REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Зигхер; абдикирал в полза на Зигехерд
694 до 709	Зигехерд	SIGEHEARD SEBBING ESTSEAXNA CYNING SIGEHEARD REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Свефред^[32]
695 до 709	Свефред (Swaebheard)	SVVÆFRED SIGEHEARDING ESTSEAXNA CYNING SVVÆFRED REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Зигехерд^[32]
709	Офа	OFFA SIGEHERING ESTSEAXNA CYNING OFFA REX SAXONVM ORIENTALIVM	Абдикирал
709 до 746	Зелред (Swebert)	SÆLRED SIGEBRYHTING ESTSEAXNA CYNING SÆLRED REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Свефберт
715 до 738	Свефберт	SVVÆFBRYHT ESTSEAXNA CYNING SVVÆFBRYHT REX SAXONVM ORIENTALIVM	Съвместно с Зелред
746 до 758	Свитред	SVVIÞRED SIGEMVNDING ESTSEAXNA CYNING SVVIÞRED REX SAXONVM ORIENTALIVM
758 до 798	Зигерик	SIGERIC ESTSEAXNA CYNING SIGERIC REX SAXONVM ORIENTALIVM	Абдикирал
798 до 812	Зигеред	SIGERED SIGERICING ESTSEAXNA CYNING SIGERED REX SAXONVM ORIENTALIVM
812 до 825	Зигеред	SIGERED DVX SAXONVM ORIENTALIVM	Подчинен крал на Мерсия
825	Подчинен на Уесекс

Затваряне

Remove ads

[1]
The Latin name was used, for instance, by William of Malmesbury.
[2]
Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) pp47-52
[3]
John Baker, Cultural Transition in the Chilterns and Essex Region (University of Hertfordshire Press, 2005)
[4]
Rippon, Stephen, Essex c. 760 – 1066 (in Bedwin, O, The Archaeology of Essex: Proceedings of the Writtle Conference (Essex County Council, 1996)
[5]
The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 26.
[6]
H Hamerow, Excavations at Mucking, Volume 2: The Anglo-Saxon Settlement (English Heritage Archaeological Report 21, 1993)
[7]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 31 – 36.
[8]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 14.
[9]
Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 46.
[10]
Andrew Reynolds, Later Anglo-Saxon England (Tempus, 2002, page 67) drawing on S Bassett (ed) The Origin of Anglo-Saxon Kingdoms (Leicester, 1989)
[11]
Yorke, Barbara, Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England (1990)
[12]
Pewsey & Brooks, East Saxon Heritage (Alan Sutton Publishing, 1993)
[13]
Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) p54
[14]
Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 47.
[15]
VCH, volume 5
[16]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 1 – 36.
[17]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 3.
[18]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 16.
[19]
Metcalf, DM. Anglo-Saxon Coins 1 // The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 63 – 64.
[20]
Bede, book II, chapter 3
[21]
Stenton, Anglo-Saxon England, p. 109.
[22]
Blair, I. 2007.
[23]
Kirby, The Earliest English Kings, p. 114.
[24]
Bede, HE, III, 30, pp. 200 – 1.
[25]
Fryde, et al.
[26]
Essex archdeaconry through time // Архивиран от оригинала на 2012-04-03. Посетен на 2015-12-24.
[27]
Rippon, Stephen. Essex c.700 – 1066 // The Archaeology of Essex, proceedings of the Writtle conference. с. 117.
[28]
Brooke, Christopher Nugent Lawrence, Keir, Gillian. London, 800 – 1216: the shaping of a city. University of California Press, 1975. с. 18.
[29]
The Anglo-Saxon Chronicles. Phoenix Press, 1996. с. 60.
[30]
Cyril Hart The Danelaw (The Hambledon Press, 1992, chapter 3)
[31]
Hart, Cyril. The Ealdordom of Essex // An Essex Tribute. Leopard's Head Press, 1987. с. 62.
[32]
Handbook of British Chronology (CUP, 1996)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of Essex в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Remove ads

[1] [1]
The Latin name was used, for instance, by William of Malmesbury.

[Yorke,_B._1984_pp47-52-2] [2]
Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) pp47-52

[3] [3]
John Baker, Cultural Transition in the Chilterns and Essex Region (University of Hertfordshire Press, 2005)

[rippon-4] [4]
Rippon, Stephen, Essex c. 760 – 1066 (in Bedwin, O, The Archaeology of Essex: Proceedings of the Writtle Conference (Essex County Council, 1996)

[5] [5]
The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 26.

[Hamerow-6] [6]
H Hamerow, Excavations at Mucking, Volume 2: The Anglo-Saxon Settlement (English Heritage Archaeological Report 21, 1993)

[7] [7]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 31 – 36.

[8] [8]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 14.

[9] [9]
Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 46.

[reynolds-10] [10]
Andrew Reynolds, Later Anglo-Saxon England (Tempus, 2002, page 67) drawing on S Bassett (ed) The Origin of Anglo-Saxon Kingdoms (Leicester, 1989)

[Yorke,_Barbara_1990-11] [11]
Yorke, Barbara, Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England (1990)

[12] [12]
Pewsey & Brooks, East Saxon Heritage (Alan Sutton Publishing, 1993)

[13] [13]
Yorke, B., Kings and Kingdoms of Early Anglo-Saxon England, (1984) p54

[Hooke-14] [14]
Hooke, Della. The Landscape of Anglo-Saxon England. Leicester University Press, 1998. с. 47.

[15] [15]
VCH, volume 5

[16] [16]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 1 – 36.

[17] [17]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 3.

[18] [18]
Yorke, Barbara. The Kingdom of the East Saxons // Anglo-Saxon England 14. Cambridge University Press, 1985. с. 16.

[19] [19]
Metcalf, DM. Anglo-Saxon Coins 1 // The Anglo-Saxons. Penguin, 1991. с. 63 – 64.

[20] [20]
Bede, book II, chapter 3

[Stenton_109-21] [21]
Stenton, Anglo-Saxon England, p. 109.

[22] [22]
Blair, I. 2007.

[Kirby_114_1-23] [23]
Kirby, The Earliest English Kings, p. 114.

[24] [24]
Bede, HE, III, 30, pp. 200 – 1.

[Handbook239-25] [25]
Fryde, et al.

[26] [26]
Essex archdeaconry through time // Архивиран от оригинала на 2012-04-03. Посетен на 2015-12-24.

[27] [27]
Rippon, Stephen. Essex c.700 – 1066 // The Archaeology of Essex, proceedings of the Writtle conference. с. 117.

[28] [28]
Brooke, Christopher Nugent Lawrence, Keir, Gillian. London, 800 – 1216: the shaping of a city. University of California Press, 1975. с. 18.

[29] [29]
The Anglo-Saxon Chronicles. Phoenix Press, 1996. с. 60.

[Hart-30] [30]
Cyril Hart The Danelaw (The Hambledon Press, 1992, chapter 3)

[31] [31]
Hart, Cyril. The Ealdordom of Essex // An Essex Tribute. Leopard's Head Press, 1987. с. 62.

[British_Chronology_1996-32] [32]
Handbook of British Chronology (CUP, 1996)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]