From Wikipedia, the free encyclopedia
Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 10 или 11 век.
Енински апостол | |
Лист от Енинския апостол | |
Създаден | 11 век |
---|---|
Вид | ръкопис |
Енински апостол в Общомедия |
Книгата е един от най-старите паметници на кирилица, срещат се и букви от глаголицата. Пази се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София под сигнатура 1144.
Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма „Света Параскева“ в с. Енина, близо до Казанлък. Работниците предават силно повредения ръкопис (от който не е запазен нито един цялостен лист) на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН.
Ръкописът е част от изборен апостол. От първоначалните му около 220 листа са изцяло или отчасти запазени само 39, които съдържат апостолски четива (откъси от Деянията и Посланията на апостолите) за времето от 35-а неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.
Първите изследователи на Енинския апостол Кирил Мирчев и Христо Кодов го датират от XI век, но напоследък преобладава мнението, „че паметникът може да се отнесе към края на Х век, ако не и към втората му половина“.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.