Енвер паша

Исмаил Енвер, известен още като Енвер паша, или Енвер бей (на османски турски: اسماعيل انور; на турски: Enver Paşa), е османски и турски военен и политически деец, идеолог на пантюркизма и панисламизма.

Енвер паша اسماعیل انور پاشا
Роден	22 ноември 1881 г. Цариград, Османска империя
Починал	4 август 1922 г. (40 г.) Бухарска народна съветска република
Погребан	Турция
Религия	ислям
Партия	Комитет за единство и прогрес
Награди	Pour le Mérite Меджидие (орден)
Военна служба
Звание	генерал
Семейство
Деца	3
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Енвер паша в Общомедия

Активен участник в Младотурската революция от 1908 година, един от лидерите на младотурската партия Комитет за единство и прогрес.

Биография

Исмаил Енвер е роден на 22 ноември 1881 година в Истанбул, в семейството на железопътен работник. Израства в бедност. От 1897 година е член на движението на младотурците.

През 1903 година завършва истанбулската Генералщабна академия.

По време на Младотурската революция обикаля Македония и за посещението си в един град^{[необходимо е уточнение]} записва, че е произнесъл две речи – една на турски и една на български език.^[1]

През 1912 година партията на младотурците „Единство и прогрес“ печели победа на изборите, но малко по-късно започва да губи популярност.

През януари 1913 година Енвер осъществява държавен преврат, сваляйки правителството. След преврата, установява така наречената „Диктатура на тримата паши“ – заедно с Мехмед Талат паша и Джемал паша образува неофициален триумвират, фактически завладявайки цялата власт в Турция. Заемайки поста военен министър, Енвер изповядва идеологията на пантюркизма и панислямизма.

Бил е отявлен противник на нетурското население (в частност, арменци, ливанци и българи на територията на Османската империя. Енвер паша е един от организаторите (заедно с Мехмед Талат паша и Джемал паша) на геноцида срещу арменците.

През 1914 година сключва военен съюз с Германия и въвлича Турция в Първата световна война. По време на войната заема поста „заместник на главнокомандващия“ (главнокомандващ формално е султанът).

По заповед на Енвер паша турските войски предприемат през септември 1918 година (в нарушение на Брест-Литовския договор) интервенция в Закавказието и завземат Баку.

След като Турция подписва Примирието в Мудрос през 1918 година Енвер паша, заедно с Талят паша и Джемал паша, бяга в Германия на борда на немска подводница. Живее под псевдонима Али бей. В негово отсъствие следвоенният трибунал в Истанбул го осъжда задочно на смърт.

През 1919 година Енвер се среща в Германия с комуниста Карл Радек, представляващ Съветска Русия. Той решава да използва контакта между немските военни и руските болшевики, с цел да организира борба в Средна Азия против Великобритания.

Пребиваване в Москва

В началото на 1920 година Енвер паша пристига със свои сподвижници в Москва. Пребивава в Москва около половин година, работейки в (Общество Единство и Революция с Исляма).

Правителството на Русия се надява да използва тази организация и Енвер паша се съгласява да съдейства на болшевиките. Основната цел било противопоставянето на британците в Индия.

От своя страна Джемал паша поема мисията да използва отряди басмачи за операции против англичаните и пристига в Ташкент с пълномощия от съветското правителство, придружен от група турски офицери. Тъй като операцията е пълен провал, се връща в Москва за нова серия преговори.

По същото време Енвер паша се завръща за кратко в Берлин. От 1 до 8 септември 1920 година е в Баку за участие в Конгреса на източните народи, поканен от съветското правителство. По време на конференцията срещу неговото присъствие са изказани протести от азерската и турската делегации. Срещу него е направен неуспешен опит за покушение.

След конференцията заминава за Батуми да посети роднини и се опитва да проникне в Анатолия и да оглави там борбата против Кемал Ататюрк, но попада в буря и се връща в Батуми, решавайки, че неговото призвание е дейността в Туркестан.

Бухара

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Енвер паша

С подкрепата на съветската власт в средата на 1921 година Енвер паша пристига в Бухара, където провежда сложна политика, представлявайки интересите на Съветска Русия, беседвайки с членовете на правителството на Бухарската Народна Социалистическа Република (БНСР), като в същия момент води преговори и с басмачите и емира.

Смърт

Енвер паша е убит на 4 август 1922 в бой с части на Червената армия (8-а съветска кавалерийска бригада) в селището Чаган, на 25 km от Балджун на територията на бухарската република (днес Таджикистан)^[2]

Източници

1. Мемоари на турски високи функционери го растураат митот дека Бугари од Македонија значи припадници на бугарската Егзархија
2. (рус.) Зевелев, А. И. и др. Басмачество: возникновение, сущность, крах. Москва, Наука, 1981.

Външни препратки

• „The Macedonian Bulgarians. By the Testimony of Enver-Bey (Pasha) – Turkish National Hero“, превод и редакция Христо Анастасов, издание на Македонска патриотична организация в САЩ