Енвер Ходжа

Енвер Халил Ходжа (на албански: Enver Halil Hoxha) е албански политик, дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания.

Енвер Ходжа Enver Halil Hoxha
албански политик
Енвер Ходжа през 1971 г.
Роден	16 октомври 1908 г. Гирокастро, Османска империя
Починал	11 април 1985 г. (76 г.) Тирана, Народна социалистическа република Албания
Погребан	Тирана, Албания
Религия	атеизъм
Учил в	Парижки университет Брюкселски свободен университет Университет на Монпелие Брюкселски свободен университет Комунистически университет на трудещите се от Изтока
Политика
Партия	Френска комунистическа партия Албанска партия на труда
1-ви първи секретар на Албанска партия на труда
8 ноември 1941 – 11 април 1985
22-ри министър-председател на Албания
23 октомври 1944 – 19 юли 1954
21-ви министър на външните работи на Албания
22 март 1946 – 23 юли 1953
13-и министър на народната отбрана
23 октомври 1944 – 31 юли 1953
Семейство
Съпруга	Неджмие Ходжа (1945 – 1985)
Деца	Илир Ходжа (р. 1949) Сокол Ходжа Пранвера Ходжа
Подпис
Енвер Ходжа в Общомедия

Заемал е длъжностите първи секретар на Албанската комунистическа партия (Албанска партия на труда от 1948 г.) в периода 1941 – 1985 г., министър-председател на Албания (1944 – 1954), министър на външните работи на Албания (1946 – 1953). Генерал.

Женен е за Неджмие Ходжа – секретар на Женската лига на Албания.

При управлението на Енвер Ходжа 200 хиляди албанци изчезват завинаги в затворите и трудовите лагери. Подлага на гонения хора с опозиционни възгледи, забранява свободното изповядване на религия и превръща Албания в атеистична република^[1]

Политическа дейност

През Втората световна война Енвер Ходжа основава антифашистки фронт през 1942 г. и се включва като партизанин през август 1943 когато предстоящата капитулация на Италия е очевидна. Той основава комунистически партизански отряди заедно с другаря си Мехмед Шеху, който през 1981 е убит по заповед на Ходжа, като смъртта му е представена за самоубийство, оклеветен е като югославски, съветски и американски шпионин, а семейството му е репресирано. В действителност самата Албанска комунистическа партия е създадена с решителна югославска намеса и през периода 1944 – 1948 г. Албания е сателит на Титова Югославия.

След капитулацията на Италия през септември 1943 г. намиралата се в Албания Девета италианска армия преминава на страната на комунистическите партизани чрез споразумение между командващия армията генерал Каминиело и капрал Терцилио Кардинали от една страна и Енвер Ходжа и Мехмед Шеху от друга страна. По поръчение на Ходжа италианският капрал Терцилио Кардинали реорганизира 9-а италианска армия в партизанско поделение, наименувано „Антонио Грамши“ по името на лидера на Италианската комунистическа партия, което се командва от Кардинали, тъй като генерал Каминиело е пленен от германците в сражението при Круя и впоследствие разстрелян. Албанските комунистически партизани се въоръжават добре благодарение на оръжието от италианската армия и заедно с италианците водят боеве с отново окупиралите албанска територия германци, но много повече – срещу техните помагачи от новото албанско правителство, албанските националисти, монархисти и албанската дивизия на СС „Скендербег“, превръщайки конфликта в гражданска война.^[2]

До 1944 г., когато и Първа българска армия се включва във войната срещу Германия, а Червената армия започва настъпление в Сърбия, принуждавайки Вермахта да се изтегли от Вардарска Македония, Косово, Албания и Черна Гора^[3] италианците и албанците са принудени да се укриват в албанските планини вследствие от огромните загуби в жива сила, понесени след боевете с германците при Круя и Либражди през 1943 и 1944 г. С навлизането на българските войски през октомври 1944 г. във Вардарска Македония и проведената от тях Косовска операция, вследствие на което изтеглящите се германски войски са унищожени и италианците и албанците обкръжават остатъците им в Албания като ги пленяват. Но след идването му на власт пропагандата му твърди, че партизаните му „сами“ са освободили Албания, с цел легитимирането на режима му.

На парада на победата на италианските войски и албанските партизани на 29 октомври 1944 г. в Тирана Енвер Ходжа марширува в италианска военна униформа, тъй като албанските комунисти са били зачислени в състава на 9-а армия след капитулацията на Италия през 1943 г. Той ръководи Албания от края на Втората световна война до смъртта си през 1985 г. Той е първи секретар на Албанската комунистическа партия (по-късно Албанска партия на труда). От 1944 до 1954 г. е министър-председател, от 1946 до 1953 г. е външен министър.

По време на авторитарното му управление след десталинизацията и Китайско – американското помирение страната изпада в пълна международна изолация и изостава силно във всяко едно отношение на стопанството, науката и обществения живот. Първоначално страната е член на Организацията на Варшавския договор на тогавашните социалистически страни, но я напуска през 1968 г.

Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание, като до 1974 г. само католическата църква в Албания дава от редовете на духовенството си 38 новомъченици, и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи.

Противоатомни бункери

Разпорежда изграждането на стотици хиляди противоатомни бункери в цялата страна. Задейства мощен пропаганден апарат, който убеждава хората, че изграждат уникално преуспяващ строй и че това неминуемо ще доведе до опити от другите държави за унищожаване на Албания. Издава директива за изграждане във всяко селище и месторабота на противоатомни бункери и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи и подземни коридори.

За няколко години Албания е покрита с над 700 000 бетонни бункера (малките от които наподобяват гъби), множество отбранителни съоръжения. Целта е в бункерите да има място за цялото население на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях. Разходите са два пъти по-високи, а използваният бетон – три пъти повече от този при строителството на френската отбранителна линия Мажино.

Името на Енвер Ходжа, изписано на планината Спирагу

Тази политика струва доста лишения на албанския народ. Практически бункерите са неизползваеми за нищо в мирно време, не са осигурени с достатъчно боеприпаси, а е и съмнителна пригодността им в случай на ядрена война срещу Албания. Също така това води до недостиг на жилища, лошо качество на пътищата и загуба на обработваема земя, а годишно по време на строителството им умират между 70 и 100 души. Министърът на отбраната и член на политбюро генерал Бекир Балаку, протестиращ срещу тази безумна кампания, е арестуван и разстрелян заедно със свои съратници по скалъпени обвинения за организиране на прокитайски преврат.

Култ към личността

Гробът на Е. Ходжа в обществено гробище в покрайнините на Тирана.

В типичен авторитарен стил Ходжа издига личността си в култ. В цялата страна са разлепени негови портрети, издигнати са масивни паметници, редица обекти са наименувани на него. Той се превръща в абсолют в държавата. Дори телевизията предава единствено само за него, обикновените албанци нямат възможност за подобен лукс. Парадоксален е и фактът, че Албания – страна с огромни количества естествен асфалт, e имала едва няколко десетки километра асфалтирани пътища – от президентския дворец до летището.

Смърт

В нощта на 11 април 1985 г. след мозъчен кръвоизлив Енвер Ходжа умира на 76-годишна възраст, точно месец след като Горбачов идва на власт в СССР.

Траурът в Албания продължава 9 дни. От чужбина в Тирана са допуснати само лидери на „истинските марксистко-ленински партии“ и емисари от КНДР, Виетнам, Куба, Румъния, Лаос, Кампучия, НДР Йемен, Никарагуа, Иран и Ирак. Съболезнователни телеграми, изпратени от чужди страни, включително СССР, Италия и Югославия, са изпратени обратно от албанците, освен съболезнованията от Фидел Кастро, Николае Чаушеску и Ким Ир Сен.

Сбогуването с Ходжа се състои в Сталинския дворец в Тирана.

Гробница и музей на Е. Ходжа

Гробът на Е. Ходжа в обществено гробище в покрайнините на Тирана.

В пресата има твърдения^[4], че тялото на Енвер Ходжа е балсамирано и поставено в мавзолей. Всъщност албанският лидер е погребан в гробището на падналите герои на нацията в Тирана^[5]. През май 1992 г. тялото на Енвер Ходжа е било тайно ексхумирано от новите албански власти и повторно погребано в обществено гробище в покрайнините на Тирана. В същото време надгробната плоча е иззета и използвана за създаване на паметник на британските войници от съюзническите сили. Сградата с формата на пирамида, която погрешно се нарича мавзолей, е построена като музей на Енвер Ходжа, открит на 14 октомври 1988 г. по повод 80-годишнината от рождението му. В момента експозицията на музея е демонтирана и в него е разположен международен културен център.^[4]

Източници

1. Параноите на Енвер Ходжа – в Дойче Веле
2. Trix, Frances. The Sufi Journey of Baba Rexheb. University of Pennsylvania Press, 2009. ISBN 978-1-934536-12-4. с. 72.
3. Krigstagebuch des Kommandierenden Admiral Adria, Räumung der ostadriatische Küste von Senj bis Valona unter Decknamen »Herbstgewitter«, Архив Војноисторијског института (Војни архив), Немачка архива, Микротека, Лондон, R-2/918-932
4. Вечно живые иностранцы
5. Могила Энвера Ходжа на Мемориальном кладбище «Павших героев нации» в Тиране

Външни препратки

• Дойче Веле: Параноите на Енвер Ходжа
• National Geographic: Бившият бункер на Енвер Ходжа се превърна в музей на жертвите на комунизма
• Отвориха строго секретния бункер на Енвер Ходжа
• 100-годишнина на Енвер Ходжа – тъгуват ли в Албания за диктатора?
• Операция „Сатана“ – как ЦРУ не успя да свали Енвер Ходжа
• Албания праща танкове да вадят бункерите на Енвер Ходжа от плажовете
• История на Албания, 1912 – 1991
• Энвер Ходжа. Его жизнь и работа