Емануил Лепчев

Емануил Лепчев или Ляпчев (изписване до 1945 година: Емануилъ Лѣпчевъ) е български просветен деец от Македония.

Емануил Лепчев
български учител и революционер
Роден	около 1875 г. Биралци, Османска империя
Починал	не по-рано от 1933 г.
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Емануил Лепчев в Общомедия

Биография

Лепчев е роден в кайлярското село Биралци, тогава в Османската империя, днес Пердикас, Гърция. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[1] след което следва в Белгия. Завръща се в Македония и преподава турски език в българската класическа гимназия в Битоля.^[2] Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин.

Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Антон Димитров

От 1907 до Междусъюзническата война в 1913 година учителства в Солун в мъжката,^[3] девическата и търговската българска гимнизия.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Емборе.^[4] Член е на временното бюро на Съюза в Солун.^[5] Член е на Извънредния съд в града.^[6]

Делегат е от Емборе на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.^[7]

През ноември 1912 година участва в издаването на вестник „Беломорец“ в Солун.

По-късно след 1919 година работи като чиновник в Пловдив.^[8] Към 1929 година е председател на Македонското братство в Дупница.^[9] Участва на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1931 година и е избран в постоянното бюро като втори председател.^[10] През 1933 година е повторно избран за председател на Дупнишкото македонско братство.^[11]

Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, Емануил Лепчев и Георги Теохаридис.

Синът му, Александър Ляпчев, в 1936 година завършва право в Софийския университет.^[12]

Бележки

1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
2. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 515.
7. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
8. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
9. Гръцката теза по македонския въпросъ // Македония III (750). 11 април 1929. с. 2.
10. Либеновъ, Велико. Деветиятъ конгресъ на македонскитѣ братства въ България // Илюстрация Илиндень 2 (32). Илинденска организация, Февруарий 1931. с. 4.
11. Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 453, 455.
12. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1935 — 1936