From Wikipedia, the free encyclopedia
Елшани (на македонска литературна норма: Елшани) е село в Община Охрид, Северна Македония.
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Елшан. | Елшани Елшани | |
| — село — | |
 Елшани от Вършек | |
  Елшани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 878 m |
| Население | 590 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | OH |
| Елшани в Общомедия | |
Селото се намира на юг от град Охрид, и е разположено върху западните склонове на планината Галичица, в непосредствена близост до Охридското езеро. Има население от около 700 души целогодишно, а през летния сезон то се увеличава с още около 400 души.[1]
Църквата „Свети Илия“ в Елшани е изградена в XV век.[2] В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слишани (Slischani) е посочено като село с 30 домакинства и 96 жители българи, а Лешани (Léchni) е посочено като село със 70 домакинства с 200 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 240 жители, всички българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елшани е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на Елшани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Елшани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1994 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Мина“, а на 19 октомври 2003 година осветява готовата църква.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 590 жители северномакедонци.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 590 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Шеста охридска дружина[9]
Климе Робев Стойоски (13 ноември 1922 – 18 декември 1945), войник, участник в Първа македонска (от ноември 1944 г.) и Втора македонска ударна бригада, в състава на която се сражава на Сремския фронт, починал от болест на 18 декември 1945 година във Военната болница в Гевгели[10] Климе Кордоски (10 февруари 1913 – 15 ноември 1944), комунистически партизанин, на 1 август 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 15 македонска бригада на 15 ноември 1944 година при Заяс в сражение с Бали Комбетар[10] Кръсте Стевоски (16 юли 1924 – 15 юли 1944), комунистически партизанин, на 2 април 1944 година се присъединява към комунистическите партизани, загива като член на 1 македонска бригада в сражение с германски и балистки части на 15 юли 1944 година при Пресека[10] Насте Сотироски (7 април 1922 – 8 май 1945), комунистически партизанин, през август 1944 година влиза в 1 македонска бригада на комунистическите партизани, с 14 македонска бригада се сражава на Сремския фронт, загива край Дуго село, Загребско на 8 май 1945 година[10] Никола Кордоски (28 ноември 1925 – 2 август 1944), комунистически партизанин, от пролетта на 1943 година подпомага партизаните, а през април 1944 година се присъединява към тях, загива на 2 август 1944 година в Дебър като войник от 1 македонска ударна бригада[10] Никола Митрев (1865 – след 1904), български революционер, войвода на ВМОРО Никола Николоски (1922 – 1953), комунистически партизанин Петър Иванов, деец на ВМОК, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[11] Петър Курдовски, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[12] Ристо Климев Рубаноски (27 април 1921 – 1944), комунистически партизанин, участник в Преспанския отряд (от септември 1943) и в батальона „Стив Наумов“, загинал като командир на рота в Трета македонска ударна бригада в сражения с български войски при Църна трава.[10]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
