Еламски език

Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III – I хил. пр.н.е. Генетическото му родство с други езици не е доказано.

Еламски език Haltamt
Страна	Елам
Регион	Хузестан и Фарс
Говорещи	мъртъв език
Писменост	Клинописно писмо
Систематизация по Ethnologue
Изолирани Еламски
Кодове
ISO 639-3	elx
Еламски език в Общомедия

Табличка с древен еламски клинопис

Носи името си от шумерското (Elama) и акадското (Elamtu) название на страната, което на еламски е Hatamti/u или Haltamti. Старите му названия са: „сузски“, „анзански“, „ахеменидски език от втори род“, „турански“, а също така и други неудачни или направо грешни като „мидийски“ и „скитски“.

Ареал и времево разпространение

Носителите на еламския са населявали южен и югозападен Иран – Хузестан, като на древноперсийски названието на Елама е Hujiyā, и Фарс (като е възможно да е бил разпространен и в други области на Иранското плато преди III хил. пр.н.е.).

В III хилядолетие преди Христа от шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави: Шушен (Шушун, Суза), Аншан (Анчан, днес Тепе-Малян близо до Шираз във Фарс), Симашки, Адамдун и други.

През II хилядолетие пр.н.е. важна съставна част на Елам са били Шушен и Анчан. След присъединяването на Елам към империята на Ахеменидите в средата на VI век пр.н.е., еламският език в продължение на още две столетия запазва водещото си положение, като постепенно отстъпва мястото си на фарси.

Класификация

По въпроса за генеалогическите връзки на еламския има различни виждания, като често се свързва с кавказкото, алтайското и дравидското езиково семейство, последното предвид индската цивилизация, с която несъмнено Елам е бил във връзка.

В последно време са оформени две водещи хипотези за родственост на еламския – дравидска и африканска.

Вижте също

• Еламско линейно писмо

Литература

• Дьяконов И. М. Эламский язык // Языки древней Передней Азии. М.: Наука, 1967.
• Дьяконов И. М. Эламский язык // Языки Азии и Африки III. M.: Наука, 1979.
• Хачикян М. Л. Эламский язык // Языки мира: Древние реликтовые языки Передней Азии / РАН. Институт языкознания. Под ред. Н. Н. Казанского, А. А. Кибрика, Ю. Б. Корякова. – М.: Academia, 2010.
• Blažek V. The new Dravidian-Afroasiatic parallels. Preliminary report // Nostratic, Dene-Caucasian, Austric and Amerind, ed. V. Shevoroshkin. Bochum: Brockmeyer, 1992
• Grillot-Susini F., Roche C. Éléments de grammaire élamite. Paris: Edition Recherche sur les Civilizations, 1987.
• Khačikjan M. The Elamite language // Documenta Asiana IV. Roma: Pubblicazioni dell’Istituto per gli studi micenei ed egeo-anatolici, 1998.
• Labat R. Structure de la langue élamite (état présent de la question) // Conférences de l’Institut de Linguistique de Paris 9. Paris, 1951.
• Hallock R. On the Middle Elamite Verb // Journal of Near Eastern Studies, 1973, vol. 32.
• McAlpin D. W. Elamite and Dravidian: Further Evidence of Relationship // Current Anthropology 16, 1975.
• McAlpin D. Proto-Elamo-Dravidian: The Evidence and its Implications // Transactions of the American Philosophical Society 71, part 3. Philadelphia, 1981.
• Paper H. H. The Phonology and Morphology of Royal Achaemenid Elamite. Ann Arbor: The University of Michigan Press, 1955.
• Reiner E. The Elamite Language // Handbuch der Orientalistik, erste Abteilung, zweiter Band, Lieferung 2. Leiden/Köln, 1969.
• Starostin G. On the genetic affiliation of the elamite language // Mother Tongue, v. VII, 2002.
• Stolper M.W. Elamite // The Cambridge Encyclopedia of the World’s Ancient Languages. Cambridge University Press, 2004.

Речници, ономастични компендиуми, списъци със знаци

• Hinz W., Koch H. Elamisches Wörterbuch (in 2 Teilen) // Archäologische Mitteilungen aus Iran, Ergänzungsband 17. Berlin: Dietrich Reimer, 1987.
• Steve M-L Syllabaire élamite: histoire et paléographie // Civilizations du Proche-Orient, Série II, Philologie, 1. Paris/Neuchâtel: Recherches et Publications, 1992.
• Zadok R. The Elamite Onomasticon // Annali 44. Suppl. 40: Istituto Orientale di Napoli, 1984.

Издания на еламитски текстове

• Cameron G. Persepolis Treasury Tablets // Oriental Institute Publications 65. Chicago: University of Chicago Press, 1948.
• Hallock R. Persepolis Fortification Tablets // Oriental Institute Publications 92. Chicago: University of Chicago Press, 1969.
• König F. W. Die Elamischen Königsinschriften // Archiv für Orientforschung, Beiheft 16. Graz, 1965.
• Grillot-Susini F., Herrenschmidt C., Malbran-Labat F. La version élamite de la trilingue de Behistun: une nouvelle lecture // Journal Asiatique, 1993, vol.281.
• Malbran-Labat F. Les Inscriptions Royales de Suse. Paris: Editions de la Réunion des musées nationuax, 1995.
• Steve M.-J. Textes élamites et accadiens de Tchoga-Zanbil // Tchoga Zanbil III. Memoires de la Délégation Archéologique en Iran 41. Paris: Paul Geuthner, 1967.
• Steve M.-J. Nouveaux mélanges épigraphiques, inscriptions royales de Suse et de la Susiane // Ville Royale de Suse 7. Mémoires de la Délégation Archéologique en Iran 53. Nice: Editions Serre, 1987.
• Weissbach F. Die keilinschriften der Achämeniden // Vorderasiatische Bibliothek 3. Leipzig: Hinrichs, 1911.