Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори

Егейско-западнотурските склерофилни и смесени гори са екорегион в Югоизточна Европа и Югозападна Азия, част от биома на Средиземноморските гори, редколесия и храстови биоми и биогеографската област Палеарктика.

Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори
Екология
Област	Палеарктика
Биом	Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми
Съседни	Анадолски иглолистни и листопадни смесени гори Балкански смесени гори Илирийски листопадни гори Пиндски смесени гори Южноанадолски планински иглолистни и листопадни гори
География
Страни	България, Гърция, Северна Македония, Турция
Морета	Средиземно море
Реки	Марица, Вардар, Струма, Бююк Мендерес
Климат	Средиземноморски климат (Csa)
Опазване
Статут	критичен/застрашен
Защитени	23 189 km² (18%)%
Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори в Общомедия

Обхваща района на Егейско море – южните и крайбрежни части на континентална Гърция с повечето острови (без Крит), западното крайбрежие на Турция, южната част от долината на Вардар в Северна Македония и Санданско-Петричката котловина в България. Климатът е средиземноморски.

Растителност

Основните растителни съобщества в екорегиона са маките, нискохрастовите биоми и боровите гори.

Маките са храстови биоми, характеризиращи се със смесица от ниска дървесна, храстова и тревна растителност. Обичайни видове са кумарка (Arbutus unedo), гола кумарка (Arbutus andrachne), лавър (Laurus nobilis), европейска маслина (Olea europaea), рожков (Ceratonia siliqua), дървовиден пирен (Erica arborea) и спарциум (Spartium junceum), както и много ароматни растения, най-вече от семейство Lamiaceae.^[1] В маките се срещат пърнар (Quercus coccifera) и каменен дъб (Quercus ilex), които понякога образуват дъбови горички.

Нискохрастовите биоми, наричани на гръцки фригана и типични за райони с варовити почви, се характеризират от ниските ароматни храсти и треви, като чакълна млечка (Euphorbia acanthothamnos), испанска мащерка (Thymus capitatus), капела (Ballota), лавдан (Cistus), безсмъртниче (Helichrysum), фломис (Phlomis) и пламъче (Salvia).^[2][3]

Боровите гори обикновено са от турски бор (Pinus brutia) в Мала Азия и от алепски бор в централна Гърция и Пелопонес.

Фауна

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Характерни по-едри бозайници в екорегиона са дива свиня (Sus scrofa), червена лисица (Vulpes vulpes), златист чакал (Canis aureus), вълк (C. lupus), европейски язовец (Meles meles), див заек (Lepus europaeus), южен таралеж (Erinaceus roumanicus), източноевропейски таралеж (Erinaceus concolor), обикновена катерица (Sciurus vulgaris), персийска катерица (Sciurus anomalus) и златка (Martes martes). Рисът (Lynx lynx), дивата котка (Felis sylvestris) и кафявата мечка (Ursus arctos) днес се срещат рядко.^[1]

Бележки

1. Places // World Wildlife Fund. Посетен на 2022-11-03. (на английски)
2. Filippi, Olivier (2019). Bringing the Mediterranean into your Garden. Filbert Press, 2019.
3. „F7.3 Eastern Mediterranean spiny heath (phrygana)“ European Red List of Habitats – Heathland Habitat Group, 05/01/2016.