Евтимий Български

Св. Евтѝмий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.

Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

---

† св. Евтимий Търновски
27-и български патриарх
Роден	ок. 1325 Търново, България
Починал	ок. 1403 Бачковски манастир
Почитан в	Източноправославния свят
Празник	20 януари
† св. Евтимий Търновски в Общомедия

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Ранни години

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци.^[1] Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград^[1], където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос^[1], а след освобождаването му се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Дейност в България

Същата 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги.^[2] Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Новоизбраният патриарх като привърженик на исихазма се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са десетки съчинения на Патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Падането на Търново

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада^[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак^[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир^[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

Книжовна дейност

Книжовен център

Евтимий Търновски създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като "втори Мойсей".

Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят^[5], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества^[6]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Книжовник "писател"^[7]

• Жития:

1. „Житие на Иван Рилски“
2. „Житие на Иларион Мъгленски“
3. „Житие на Филотея Темнишка“ (или Търновска)
4. „Житие на Петка Търновска“ (или Параскева Епиватска)

• Похвални слова:

1. „Похвално слово за Михаил Войн“
2. „Похвално слово за Йоан Поливотски“
3. „Похвално слово за св. Неделя“
4. „Похвално слово за св. Константин и св. Елена“

• Послания:

1. „Послание до атонския монах Киприан“ (Киевски митрополит и Всеросийски)
2. „Послание до митрополит Арсений“
3. „Посланиe (първо) до тисманския монах Никодим“
4. „Посланиe (второ) до тисманския монах Никодим" (игумен на монасатира Тисмана във Влахия след 1385)
5. "Послание до митрополит Антим" (Угровлахийски)

• Химнописец:

1. Служба за царица Теофана
2. Параклис /молебен канон/ за царица Теофана
3. Служба за св. Петка Търновска

• Преводач:

1. Петокнижието - първите 5 книги от Стария завет !
2. Литургии /девет/ от патриарх Филотей
3. Литургии /две/ от Василий Велики

Храмове, посветени на патриарх Евтимий Търновски

В България има три храма, посветени на патриарх Евтимий, като два от тях все още са в строеж.

През 2017 година е осветен академичният храм „Свети Патриарх Евтимий“ към Тракийския университет^[8] в Стара Загора.

През 2003 година започва строеж на храм в чест на Евтимий Търновски във Великотърновския университет. През 2023 година е завършена фасадата и започва вътрешното изографисване^[9]. Черквата трябва да бъде академичен храм към Богословския факултет на ВТУ.

През 2022 година е положен основният камък на храм „Свети Патриарх Евтимий“ в столичния квартал „Люлин“.^[10]

Вижте още

• Паметници на Патриарх Евтимий

Източници

• „Из старата българска литература“. Изд. „Български писател“, С., 1988. (Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – с.177–190).

1. „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
2. „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
3. „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
4. „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
5. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
6. „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
7. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.
8. Освещават храма в Тракийския университет // Кмета.БГ. 2017-09-06. Посетен на 2024-01-19.
9. Фасадата на университетския храм „Св. Евтимий патриарх Търновски“ е завършена // Общинско радио Велико Търново. 2023-01-19. Посетен на 2024-01-19.
10. Ветова, Димитрина. С празничен водосвет при новостроящия се храм "Св. патриарх Евтимий" в София ще бъде почетена паметта на светеца // Българска телеграфна агенция. 2024-01-18. Посетен на 2024-01-19.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Евтимий Търновски.

• Произведения на Евтимий Търновски в Моята библиотека
• Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство
• Св. Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов Архив на оригинала от 2013-10-07 в Wayback Machine.
• Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС

Съчинения

• Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов Архив на оригинала от 2016-11-09 в Wayback Machine. към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
• Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]

Изследвания

• Иванова, Кл., Патриарх Евтимий. С., 1986.
• Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г.. Ред. кол. Георги Данчев и др., Велико Търново, 1998 (Проглас).
• Андреев, Й., Патриарх Евтимий. Бележити българи, т. III. С., 2012.