Евстати Бурнаски

Евстати Стоилов Бурнаски е български поет.

Евстати Бурнаски
български поет
Роден	21 октомври 1922 г. Муртинци, Царство България
Починал	31 юли 2015 г. (92 г.)
Националност	България
Учил в	Софийски университет

Биография

Роден в пернишкото село Муртинци на 21 октомври 1922 г.

Живее и учи последователно в Брезник и Перник. През 1934 г. семейството му се премества в София и там завършва 7-а мъжка гимназия „Черноризец Храбър“. През 1947 г. завършва ветеринарна медицина в Софийския университет. След завършването си започва работа като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарска околия. Година по-късно обаче е мобилизиран в армията и остава на задължителна военна служба 10 години.

В началото на 1950-те години случайно се отбива в редакцията на „Български воин“ – литературно и публицистично списание. Там се запознава с поетите Ламар и Младен Исаев. Предлага им 2 свои стихотворения и, след като са одобрени, са публикувани. През 1957 г. излиза първата му стихосбирка „Песни по пътя“.

Премества се в литературната редакция на Военното издателство. В продължение на 10 години е редактор и завеждащ редакция „Поезия“, а след това е назначен в Групата на писателите към Министерството на отбраната. През 1967 г. е приет за член в Съюза на българските писатели. Дълги години наред е председател на дружеството на писателите в Перник.

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.

Произведения

Автор е на над 30 стихосбирки като:

• „Обич“,
• „Лирика“,
• „Бреговете са стръмни“
• „Стенопис от куршуми“,
• „Събудени очи“,
• „Шеста алея“,
• „Кипарисова сянка“,
• „Стихове за Доли“,
• „Между два сезона“,
• „Из дневника на моите нощи“
• „Вик на тишината“
• „Гореща слана“
• „Спасени истини“,
• „Безкрайност“ (избрано)
• „Рецитал пред ангели“
• „Вечерни теменуги“
• „Внезапни признания“,
• „Окована нежност“,
• „До следващия ден“,
• „Билет за надежда“,
• „Свята блудница“.

Други

• „Личности и коне“ – автобиографична повест
• „Подземният вятър“ – роман в стихове
• „Любовта на лейтенанта“ – поема

Негови стихове са включени като песни в репертоара на Емил Димитров и на ФСБ.

През 2010 г. издава и първия си роман „Чудовището и малката изкусителка“^[1]

Награди

Носител е на десетки литературни награди и държавни отличия, сред които и наградата „Георги Братанов“ за 2005 г. с „Рецитал пред ангели“. Превеждан е на много езици.

Почетен гражданин е на няколко български града. Присъдено му е звание „Заслужил деятел на културата“. През 1997 г. е удостоен със Златна диплома от Ветеринарномедицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.

По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.^[2]

Евстати Бурнаски умира на 31 юли 2015 г. на 92 години.^[3]