Еврозона

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

Еврозоната

История

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 2023 г. еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство. Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

Участие на страните в европейски договори и организации.

Страна	Приета (1 януари)	Насе­ление	С изключение на
Австрия	1999	8 316 487
Белгия	1999	10 584 534
Германия	1999	82 314 906
Гърция	2001	11 125 179
Естония	2011	1 340 021
Ирландия	1999	4 239 848
Испания	1999	47 021 031
Италия	1999	59 131 287	Кампионе д'Италия
Кипър	2008	766 400	Севернокипърска турска република[1]
Латвия	2014	2 070 371
Литва	2015	3 575 439
Люксембург	1999	476 200
Малта	2008	404 962
Нидерландия	1999	16 372 715	Кюрасао[2] Синт Мартен[2] Карибска Нидерландия[3]
Португалия	1999	10 599 095
Словакия	2009	5 431 363
Словения	2007	2 013 597
Финландия	1999	5 289 128
Франция	1999	63 392 140	Нова Каледония Френска Полинезия Уолис и Футуна
Хърватия	2023	4 080 505
Еврозона		339 201 031

Критерии за присъединяване на нови държави

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.

Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.^[4]

Икономика на еврозоната

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Криза в еврозоната

 Основна статия: Дългова криза в еврозоната

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия ^[5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. ^[6]

Бележки

1. Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република не е призната от ЕС. Използва турската лира, както и еврото.
2. Използва антилския гулден, като планира преход към карибския гулден на 1 януари 2012 г.
3. На 1 януари 2011 г. преминава от антилския гулден към американския долар.
4. Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната? // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
5. Слаб ръст на икономиката у нас, спадът в ЕС продължава, статия в Икономикс.БГ от 15 май 2013 г. г.
6. Безработицата в ЕС // Евростат, 20 май 2013.

Вижте също

• Евро
• България и еврото
• Банков съюз