Евгений Евтушенко

Евгений Александрович Евтушенко (фамилно име по рождение: Гангнус) е руски поет, писател, режисьор, сценарист, журналист и актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота.

Евгений Евтушенко Евгений Евтушенко
руски съветски поет
Роден	Евгений Александрович Гангнус 18 юли 1932 г. Зима, Иркутска област, СССР
Починал	1 април 2017 г. (84 г.) Тълса, Оклахома, САЩ
Погребан	Переделкинско гробище, Москва, Русия
Националност	Русия
Учил в	Литературен институт „Максим Горки“
Работил	поет, прозаик, режисьор, сценарист, публицист, актьор
Литература
Период	1949 – 2017
Жанрове	стихотворение, есе, мемоари
Дебютни творби	1949 (стихотворение в списание „Советский спорт“)
Известни творби	„Бабий яр“ (1961)
Семейство
Баща	Александър Рудолфович Гангнус
Майка	Зинаида Ермолаевна Евтушенко
Съпруга	4 брака: Бела Ахмадулина (от 1954) Галина Сокол-Луконина (от 1961) Джейн Бътлър (от 1978) Мария Новикова (от 1987)
Деца	5 сина
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Евгений Евтушенко в Общомедия

Биография

Евтушенко (вдясно) с американския президент Ричард Никсън, 1972

Баща му Александър Рудолфович Гангнус, прибалтийски немец, е геолог и поет-лирик, а майка му Зинаида Ермолаевна Евтушенко е геолог и актриса. През 1944 г., след завръщането си в Москва от евакуация на гарата в град Зима, майката на поета променя фамилното име на сина си.

Първата си поема публикува през 1949 г. във вестник „Съветски спорт“. През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младия член на Писателския съюз.

Периодът от 1950-те до 1980-те години са време на поетичен бум в СССР, когато придобиват огромна популярно­ст Белла Ахмадулина, А. Вознесенски, Булат Окуджава, Роберт Рождественски, Е. Евтушенко. Те въодушевяват цялата страна с творчество, което е ново, независимо, неофициално. Изпъленията на тези автори пълнят стадиони, а поезията им е сред основните белези на периода, наречен „размразяването“.

През следващите години Евтушенко публикува няколко сборника, получили голяма популярност. Произведенията му се отличават с широка гама от настроения и жанрово разнообразие, включително интимна лирика. В поемата „Северная надбавка“ (1977) е включена истинска ода за бирата. Няколко поеми и цикли стихотворения са посветени на чуждестранна и антивоенна тематика.

За изключителния успех на Евтушенко спомага простотата и достъпността на неговите стихове, а също и скандалите, раздухвани от критиката около името му. Разчитайки на публицистичен ефект, Евтушенко ту избира за стиховете си теми от актуалната политика на партията, ту ги адресира до критично настроеното общество. Пише леко, обича играта на думи и звукове.

Известност получават сценичните изпълнения на Евтушенко, на които той с успех чете собствените си произведения.

През 1963 г. е номиниран за Нобелова награда по литература. Бил е секретар на управлението на Съюза на писателите на СССР, избиран е и за депутат във Върховния съвет на СССР.

През 1991 г. подписва договор с университета в град Тълса, щат Оклахома, и заминава със семейството си да преподава в САЩ, където живее постоянно, отвреме-навреме посещавайки Русия.

Женил се е 4 пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владее английски, испански, италиански и френски език. Любимият му поет и писател е Пушкин.

Гробъът на Евтушенко в гробището на Переделкино

През 2013 г., на 81-годишна възраст, му е ампутиран десният крак. Умира в болница в Тълса на 1 април 2017 г. Вдовицата му Мария Новикова съобщава, че той умира спокойно, докато е спи, от сърдечна недостатъчност. Синът му Евгений съобщава, че преди около 6 години Евтушенко е лекуван от рак, като му е отстранен бъбрек, но болестта се връща преди смъртта му.

Творчество

Поеми

• „Станция Зима“ (Станция Зима) (1953 – 1956).
• „Бабий яр“ (1961).
• „Братская ГЭС“ (Братската хидроелектростанция) (1965).
• „Пушкинский перевал“ (1965).
• „Коррида“ (Корида) (1967).
• „Под кожей статуи Свободы“ (Под кожата на Статуята на Свободата) (1968).
• „Казанский университет“ (1970)
• „Снег в Токио“ (Сняг в Токио) (1974).
• „Ивановские ситцы“ (1976).
• „Северная надбавка“ (1977).
• „Голубь в Сантьяго“ (Гълъб в Сантяго) (1974 – 1978).
• „Непрядва“ (1980)
• „Мама и нейтронная бомба“ (Майка ми и неутронната бомба) (1982)
• „Дальняя родственница“ (Далечна роднина) (1984)
• „Фуку!“ (1985)
• „Тринадцать“ (Тринадесетте) (1996)
• „В полный рост“ (1969 – 2000)
• „Просека“ (1975 – 2000)

Стихосбирки

• „Разведчики грядущего“ (Разузнавачи на бъдещето) (1952)
• „Третий снег“ (Трети сняг) (1955)
• „Шоссе Энтузиастов“ (Шосето на ентусиастите) (1956)
• „Обещание“ (Обещание) (1957)
• „Взмах руки“ (Махът на ръцете) (1962)
• „Нежност“ (Нежност) (1962)
• „Катер связи“ (1966)
• „Идут белые снеги“ (1969)
• „Поющая дамба“ (1972)
• „Интимная лирика“ (1973)
• „Утренний народ“ (1978)
• „Отцовский слух“ (1978)
• „Стихотворения“ (1987)
• „Я прорвусь в двадцать первый век…“ (2001)
• „Окно выходит в белые деревья“ (2007)
• „Гимн России“
• „Моя футболиада“ (1969 – 2009)
• „Счастья и расплаты“ (2012)

Романи

• „Ягодные места“ (1982)
• „Не умирай прежде смерти“ (1991 – 1993)

Повести

• „Пирл-Харбор“ („Мы стараемся сильнее“) (1967)
• „Ардабиола“ (1981)

Публицистика

• „Примечания к автобиографии“ (около 1970) – ръкопис, разпространява като самиздат.
• „Талант есть чудо неслучайное“ (1980) – книга с литературнокритически статии.
• „Завтрашний ветер“. М.: Правда, 1987. 480 с.
• „Политика – привилегия всех“. Книга публицистики. М.: Агентство печати „Новости“, 1990. 624 с.

Мемоари

• „Волчий паспорт“. М.: Вагриус, 1998. 576 с.
• „Шести-десантник: Мемуарная проза“. М.: АСТ; Зебра, 2006.

На български

• Избрани стихотворения. Превод от руски Владимир Башев. София: Народна култура, 1965, 129 с.
• Талантът не е случайно чудо. София: Народна култура, 1982, 216 с.
• Диви плодове. София: Народна култура, 1983, 311 с.
• Под всевиждащото небе. София: Народна култура, 1988, 226 с.
• Третата памет. София: Български писател, 2006, 96 с.
• Не умирай преди смъртта. София: Български писател, 2006, 403 с.
• Вълчи паспорт. Превод от руски Нели Христова. Пловдив: Жанет-45, 2009, 744 с.^[1]

Източници

1. Евгений Евтушенко, „Погребваме Сталин“, откъс от „Вълчи паспорт“ Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., „Анапест – Дума на варненските хуманитари“, блогазета

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Евгений Евтушенко
• Произведения на Евгений Евтушенко в Моята библиотека
• Евгений Евтушенко, „Преждевременна автобиография“, превод Павел Б. Николов, Електронно списание LiterNet, 09.02.2001, № 2 (27)
• ((ru)) Официален фен сайт на Евтушенко
• „Руският поет Евгений Евтушенко: Нужно ни е покаяние“, интервю на Елена Кръстева, в. „Монитор“, 20 юни 2006 г.
• „Евгений Евтушенко, поет: Не си играй със съдбата, бог знае как ще свърши играта“, интервю на Любомир Михайлов, в. „Над 55“, 26 юни 2006 г.
• „Евгений Евтушенко: 3 пъти се измъквах от лапите на смъртта“, интервю на Юлия Костадинова, в. „Блиц Здраве“, 5 август 2008 г.
• Тома Марков, „Евгений Александрович Евтушенко“, в. „Новинар“, 7 октомври 2010 г.
• От и за Евгений Евтушенко в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България