Дънс Скот

Джон Дънс Скот (на английски: John Duns Scotus), алтернативно Йоан Дънс Скот^[2] е шотландски философ, метафизик, францискански богослов^[3].

Джон Дънс Скот John Duns Scotus
шотландски францискански монах, философ и католически блажен
Роден	1266 г. Дънс, Шотландия
Починал	8 ноември 1308 г. (42 г.) Кьолн, Курфюрство Кьолн
Погребан	Кьолн, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква[1] католицизъм[1]
Учил в	Мертън Колидж Оксфордски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Развито Средновековие
Школа	Схоластицизъм
Интереси	Метафизика, теология, логика, епистемология, етика
Повлиян	Аристотел, Августин Блажени, Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Анри от Гент
Повлиял	Уилям Окам, Рене Декарт, Мартин Хайдегер, Жил Дельоз, Чарлс Пърс, Джерард Менли Хопкинс
Джон Дънс Скот в Общомедия

Биография

Роден в Дънс, графство Беруик, днес Беруикшър на границата между Шотландия и Англия в така наречената област Шотландски граници.

Възрастта на Дънс Скот се основава на първата сигурна дата за неговия живот, тази на ръкополагането му в католическото духовенство в Църквата на Св. Андрей в Нортхемптън на 17 март 1291 г. Минималната възраст за ръкополагане по онова време е 25 години и се предполага, че той е ръкоположен скоро след като ги е навършил.^[4][5]Това че съвременниците му са го наричали Йоханес Дънс следва средновековната практика да се дават на хората християнски имена, а след това и името на родното им място, което подсказва, че той идва от Дънс Бериукшър, Шотландия.^[6]

Учи в Кеймбридж и Оксфорд, като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според Ради Радев „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“^[7]

Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение, използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища.^[8]

Произведения

• Преди 1295 година:
  • Parva logicalia
    • Quaestiones super Porphyrii Isagogem
    • Quaestiones in librum Praedicamentorum
    • Quaestiones in I et II librum Perihermeneias
    • Octo quaestiones in duos libros Perihermeneias
    • Quaestiones in libros Elenchorum
• Quaestiones super libros De anima (1295–1298?)
• Quaestiones super libros Metaphysicorum Aristotelis (1298–1300?; преработен по-късно)
• Notabilia Scoti super Metaphysicam
• Lectura (Ранни Оксфордски лекции върху четирите книги от цикъла Sentences на Петер Ломбард)
  • Книга 1 и 2 (1300–1301)
  • Книга 3 (написана вероятно в Париж, 1303–04)
  • Книга 4 (не е запазена)
• Ordinatio или Opus Oxoniense (Дистинкции в четири книги, още известно като Оксфордско съчинение: преработка на лекции, изнесени в Оксфорд, книги 1 и 2 през летния семестър на 1300–1302, книги 3 и 4 – през 1303–1304)
• Collationes oxonienses (1303–1304 или 1305–1308)
• Collationes parisienses (1302–1307)
• Reportatio parisiensis (Парижки лекции, 1302–1307)
• Quaestiones Quodlibetales (Въпроси от всякакъв вид)
• Tractatus de Primo Principio (Трактат за първия принцип)
• Theoremata (неизяснена датировка)

Използвана литература

• Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
• Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.