хърватска писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Дубравка Угрешич (на хърватски: Dubravka Ugrešić) е хърватска и нидерландска писателка от български произход.
Дубравка Угрешич Dubravka Ugrešić | |
хърватска писателка | |
Дубравка Угрешич през 2006 г., Варшава | |
Родена |
Кутина, Югославия |
---|---|
Починала | |
Учила в | Загребски университет |
Работила | литературовед, писател, преводач |
Литература | |
Жанрове | роман, есе |
Направление | постмодернизъм |
Известни творби | „Форсиране на романа-река“ (1988) |
Награди | НИН-ова награда (1988) Европейска награда за есеистика „Шарл Вейон“ (1996) Австрийска държавна награда за европейска литература (1999) Награда „Хайнрих Ман“ (2000) „Жан Амери“ (2012) Международна награда за литература Нойщад (2016) |
Уебсайт | www.dubravkaugresic.com |
Дубравка Угрешич в Общомедия |
Дубравка Угрешич е родена в Кутина, Хърватия, Социалистическа федеративна република Югославия през 1949 г. Нейният баща е хърватин, а майка ѝ е българка, родена в Бургас.
Завършва Загребския университет, специализира в Московския университет.
До започването на войната в Хърватия в началото на 1990-те години Дубравка Угрешич работи в Института по теория на литературата в Загреб, а нейните основни научни интереси са свързани с руската литература на ХХ век, на която същевременно е и преводач. Сред най-известните ѝ преводи са на Даниил Хармс и Борис Пилняк, както и антологията на алтернативната руска проза „Шамар в ръката“ (1988).
„Щефица Цвек в лапите на живота“ („Štefica Cvek u raljama života“, 1981) – иронична постмодернистична проза, свободно заиграваща се с клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура – е първият ѝ писан преди емиграцията роман, който ѝ донася известност и скоро е филмиран. Следващият роман, който ѝ донася голямо признание, е „Форсиране на романа река“, за който е отличена с НИН-ова награда през 1988 година.
След пламването на югославските войни през 1991 г. се опитва да заеме неутрална позиция между сърбите и хърватите, което не се приема от мнозина хървати. Дори есеистът и романист Антун Шолян, познат със сдържаността си по етническите спорове, но същевременно и с близостта си до управляващите кръгове, в статията „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“ реагира отрицателно на нейната позиция. В ситуацията на все по-невъзможен диалог в разпадащата се държава през 1993 г. тя предпочита да избере доброволната емиграция. Както пише във въвеждащото есе към книгата си с антиполитически есета „Култура на лъжата“ (1996):
„ | „На писателите – ако не станат военноподпалвачи, политически лидери, патриоти спекуланти или инкасатори на чуждото нещастие – им остава, струва ми се, само самоотбраната с бележки.“[1] | “ |
Угрешич живее в Амстердам. Нейната първа публична изява в Хърватия след самоналоженото изгнание е през 2004 г. (при представянето на романа „Министерството на болката“). Угрешич редовно посещава Хърватия, но не е изявила намерение да живее и работи там.
Дубравка Угрешич умира на 17 март 2023 г. в Амстердам.
На български език са публикувани 8 нейни романа и есеистични книги, както и интервюта и откъси от нейните книги в редица периодични издания.
Угрешич има много награди и международно признание за творбите си.
В бивша Югославия получава наградите „Джалски“, „Меша Селимович“, НИН-ова награда (1988) и наградата на Загреб.
На 23 октомври 2019 г. е удостоена с титлата почетен доктор на Софийския университет.[2]
Отличена е също с:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.