Драгуш

Дра̀гуш е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Драгуш
Драгуш 41.51703, 23.09259 Драгуш
Общи данни
Население	34 души[1] (15 март 2024 г.) 2,08 души/km²
Землище	1649 km²
Надм. височина	1017 m
Пощ. код	2875
Тел. код	07424
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	23488
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)

География

Село Драгуш се намира в планински район.

История

Предполага се, че селото е основано през ХVІІІ век. Според предание то е наречено на името на първия заселник - Драгуш (Драгош) от Берово, избягал от турците и заселил се в местността Ленището. Според други данни началото на селото е поставено преди четири века от три семейства - от Берово, с Юруците (днес в Гърция) и Бараково.^[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгуш (Dragouch) е посочено като село с 25 домакинства и 85 жители българи.^[3]

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Драгушъ (Драгошево) брои общо 246 българи.^[4]

Всички християни от Драгуш са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгуш (Dragouche) има 264 българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година двама жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост
Общо	32
Българи	32
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

Личности

Родени в Драгуш

• Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина^[8]
• Кирил Назъров – (р. 1941), български поет и писател

Бележки

1. www.grao.bg
2. Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 217.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.