From Wikipedia, the free encyclopedia
Дорийският стил (наричан в архитектурата още Дорийски ордер или Дорийски ред) е един от трите класически стила в архитектурата и приложното изкуство. Другите два са йонийският и коринтският. Дорийците се преселват на територията на днешна Гърция през 10 век пр.н.е.. Те, заедно с йонийците са двете племенни групи, които полагат основата и определят характера на древногръцката архитектура. Тъй като дорийците са войни, в храмовата си архитектура те избягват декоративните елементи и се стремят към строгост на линиите и формите.[1]
След упадъка на микенското изкуство, новодошлите нашественици – дорийците, запазват за известно време традициите на микенските образци. Новата, подражателна и значително по-примитивна керамика се нарича протогеометрична или субмикенска. Украсата на съдовете при нея се състои от вълнообразни линии и цели фризове от триъгълници и полукръгове. С течение на времето микенските образци се забравят и се заражда нов, геометричен тип орнаментика, наречен така въз основа на живописта по вазите.[2]
В същинския геометричен стил, наред със старите орнаменти, се появяват и нови форми – различни видове меандри и кръстове. Украсата на съдовете започва да обхваща все по-голяма част от повърхността им, докато през 9 век пр.н.е. ги покрива напълно. Тя се изработва в съответствие с формата на съдовете – там, където повърхността се вижда най-добре се концентрират най-много фигури, разполагат се най-широките фризове и най-едрите орнаменти.[2]
Шедьоври на геометричния стил са надгробните вази, достигащи до 1,5 метра височина. Наричат се дипилонски, тъй като са открити в Дипилонското гробище на древна Атина. Техни образци се съхраняват в Лувъра, Британския музей и другаде. Най-прочутият екземпляр е в Националния археологически музей на Атина. При него, наред с различни меандри и други украси, е вмъкната сцена на надгробен плач. Изобразява доста схематична легнала фигура на покойник, поддържан от четирима души, коленичили под него и заобиколени от десетина фигури, всички с еднакъв скръбен жест, държейки с ръце главите си.[2]
На друга известна амфора от по-късен период (средата на 8 век пр.н.е.), отново в Атинския музей, е изобразен фриз с колесници над още един с пеши войници, въоръжени с щитове и копия.[2] През 7 век пр.н.е. във вазописа и пластиката геометричният стил започва да се заменя с по-натуралистични изображения.[1]
В този период скулптурата все още не е добре развита. Геометричният стил, с ораментиката и оформлението си, обхваща останалите приложни изкуства и малката пластика, където се наблюдават фигури на животни, стилизирани и украсени в зависимост от материала, от който са направени.[2]
Предполага се, че най-ранните каменни храмове се появяват близо до Коринт, който през късния седми век пр.н.е. е главен културен център на Гърция. Оттам идеята се прехвърля през провлака между Пелопонес и континента, разпространява се по крайбрежието към Делфи и остров Корфу и след това бързо по целия елински свят. Оттогава до нас започват да достигат първите имена на елински архитекти и първите трактати по архитектура. Това говори за важността на тази културна революция, която ражда основите на съвременната европейска архитектура.[3]
Идеите на първите каменни храмове са комбинация от три източника – Египет, Микена и архитектурата от дърво и кал на предатическа Гърция.[3] Зараждащият се дорийски стил е сред най-ранните и най-простите от класическите ордери, познат от 7 век пр.н.е., използван още от древните спартанци. Достига окончателната си форма и разцвет през 5 век пр.н.е.. Той е и най-лаконичен по отношение на декорацията. Основата на древногръцката архитектура е поставена при дорийския стил чрез тясното съгласуване между конструктивните и декоративни форми и хармоничното свързване на отделните елементи.[1]
За прототип на храма в Омировия период служи правоъгълното в план гръцко жилище – мегаронът. Първоначално храмовете са дървени, а първият, при който се преминава към камък е храмът на Хера (Херайонът) в Олимпия. През 600 г. пр.н.е. той е изграден от дърво и за първи път при него се предприема замяна на дървената конструкция с каменна. Този процес е наречен от гърците петрификация. Повечето от елементите в каменните храмове повтарят елементите на съществуващите преди тях дървени храмове.[4] Основен планировъчен елемент в гръцкия дорийски храм е модулът, който е равен на половината от диаметъра на колоната при основата.[1]
Цялата структура се изгражда от прецизно изгладени каменни блокове така, че да могат да прилепнат плътно един до друг без свързващо вещество. За да стане сглобката още по-плътна, понякога блоковете се пристягат с метални шипове и скоби. Колоните, с малко изключения, са съставени от отделни части, наречени барабани и поставени плътно един върху друг. След като цялата колона е сглобена, се набраздява с вертикални канелюри за по-голяма стройност.[3]
Най-съвършената форма на сградата се постига, когато е обгърната от колонади по четирите си страни, наречени перистил. След началното успоредно развитие в дорийските и йонийски територии, се стига до ясно разграничаване на двете ордерни системи. В континентална Гърция и западната част на Велика Гърция се налага дорийският ордер. Първоначално сградата се състои само от наос и пронаос, а останалите елементи се добавят постепенно. Всички храмове до 6 век пр.н.е. са с правоъгълна форма. През 6 век пр.н.е. се появяват нови три типа с кръгла форма – аптер, моноптер и тотлос.[4]
Изредени от долу нагоре, елементите са следните:
Когато форми на класическата архитектура отново започват да се използват по-широко в началото на 19 век, дорийският стил е най-малко застъпен. Първите илюстрации на този стил датират от средата на 18 век. Появяването му в новата фаза на класицизма донася със себе си нови значения и символи – на примитивна простота, благородна трезвост, а в Съединените щати – и на републикански добродетели. В митниците и банките, дорийският стил внушава идеята за липса на корупция, а в протестантската църква – връщане към неопозорената ранна църква. Строгостта му го прави подходящ за библиотеки, и всички комунални услуги, изискващи доверие.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
