село в община Добрич-селска, обл. Добрич From Wikipedia, the free encyclopedia
Дончево е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: обработка и енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Дончево | |
  Дончево  Дончево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 868 души[1] (15 март 2024 г.) 30,1 души/km² |
| Землище | 28,871 km² |
| Надм. височина | 295 m |
| Пощ. код | 9354 |
| Тел. код | 05719 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 22988 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – Обединена левица, ЗНС; 2019) |
| Кметство – кмет | Дончево Паун Станчев (ЗНС) |
Село Дончево се намира на 7 км на юг от град Добрич, на жп линията Варна – Повеляново – Кардам. Има над 400 къщи и е разположено от двете страни на жп линията. Структурата на улиците е перпендикулярна. На север, юг и на няколко ниви на запад около селото се намират гори. Обработваемата земя на селото е 27000 декара, а горите около 8000 декара. На югозапад от селото протича Суха река като преди село Одринци образува язовир „Ведрина“ с площ 3000 декара. Суха река има два ръкава, единият води от църквата „Света Марина“, разположена между селата Крумово и Ботево, Варненско, а другият води началото си от село Ботево (Голямо), Варненско. Двата ръкава се събират в една река на изток от жп гара Ново Ботево. В горите край Дончево е разположен най-големия промишлен птицекомбинат в България. Същият е започнат да се строи през 1965 г., като той има няколко дяла – в горите на север от Дончево, наричани Донената гора и Долната гора, като първата гора носи името на баба Дона, живяла край гората, чийто двама синове живеят в Дончево. Между двете гори имаше път, разположен в изкоренена гора, бивш римски път, край който растеше синята или черна трънка, дребен плод, който се бере през есента. В гората някога имаше поляни, в северозападната ѝ чест имаше акациева гора, в която се беряха пресни печурки, растяха много диви круши, пролетни и есенни. В хралупи на дървета живееха пъстри кълвачи, в гората имаше лисичи дупкки. В частта на Донената гора години наред личаха изкопани окопи на съветски танкове, били тук през септември 1944 г. Гората около гробището е с име Тачовата гора, на името на живеещия край гората дядо Тачи. В горите гнездеха свраки, черни гарги, орли и пойни птици.
В землището на селото по посока югозапад, в местността Зимницата, намираща се преди Калъча, до около 10 век е имало селище, чиито остатъци са били в изкоренената през 1963 г. гора. Остатъци от постройки има още в гората над изворите Св. Илия и Св. Георги. От селището са били изкарани хромели, лемеш на плуг, стрели и така нареченото „Златно чукче“, метално и служещо за ювелирство. „Златното чукче“, лемежа и други се намират в музея на град Добрич, където са били предадени от дончевеца Алекси Петров (Лекото) и са описани в книгата „Антични селища в Толбухински окръг“, автор Любка Бобчева.
Селото е построено през 1928 – 32 г. от румънските власти с цел колонизация на Южна Добруджа, като първоначално построените къщи са били 100. Румънската държава, построила тези къщи безвъзмездно на преселените от Македония арумъни (куцовласи). Пазят се спомени в околните села, че същите били свирепи и зли, въоръжени от румънската власт. На стоте къщи в Дончево, построени от румънската власт българите от околните села били задължени да работят безплатно (ангария). В римския път около Долната гора се пазеше кръст на убит българин от село Богдан, който имал дързостта да си събере сухи дърва за дома и за това бил убит от румънския горски. В центъра на селото има голяма църква, която се казва „Свети Георги“. Над вратата на църквата има мраморна плоча, на румънски език, в която се посочва кога е строена. Български свещеник в църквата идва да служи през 1941 г.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 911 | 100,00 |
| Българи | 797 | 87,48 |
| Турци | 20 | 2,19 |
| Цигани | 74 | 8,12 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 15 | 1,64 |
Местният отбор се нарича „Устрем“ и играе в Североизточна Трета лига към БФС. Отборът има и юношески състав.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
