парк в Пловдив From Wikipedia, the free encyclopedia
Дондуковата градина e първата градска градина в Пловдив с представителни и обществени функции и един от основните паркове в града. Самата градина е посветена на временно изпълняващия длъжността генерал-губернатора на Санстефанска България княз – генерал Дондуков-Корсаков.[1]
| „Дондуковата градина“ | |
| Паркове в България | |
 Есен в градината, 2012 г. | |
 Местоположение в Пловдив | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | обществен парк |
| Местоположение | Пловдив, „Централен“ |
| Създаден | 1878 г. |
| Архитект | Люсиен Шевалас |
| Собственик | Община Пловдив |
| „Дондуковата градина“ в Общомедия | |
Намира се в квартал Мараша в централната градска част на Пловдив. Тя обхваща пространството южно от булевард „Шести септември“, между улиците „Христо Г. Данов“ и „Бетовен“.
Градината е създадена след Освобождението през 1878 г. на мястото на старото турско гробище „Орта мезар“. Тя е благоустроена от прочутия Люсиен Шевалас през 1880-те години. Главен вдъхновител и разпоредител за оформянето ѝ е ген. Дондуков. Градината е първата обществена зелена площ, която се урежда в центъра на града.[1]
През годините около градината са изградени първата градска община (сега Природонаучният музей) и сградата на областното събрание на Източна Румелия (днес Музей на Съединението). До нея са още Щабът на армията, Бирничеството, Мъжката гимназия и редакциите на основните пловдивски вестници. В осмоъгълен павилион, построен в самата градина, известният инж. Йосиф Шнитер довършил прочутия си градоустройствен план на Пловдив. В него градината е отбелязана като част от квартал 178. Около градината са били домовете на известните пловдивчани братята Йоаким и Георги Груеви, Драган Манчов и Иван Вазов. Там била и редакцията, от която Вазов и Константин Величков издават в-к "Народний глас" и списание "Наука".
След 1944 г. устройството на градината не се променя. Скулпторът Мина Иванов изработва бюст от бронз на Иван Вазов. През 1969 г. е поставен и паметникът на капитан Александър Бураго. Негов автор е скулпторът Виктор Тодоров. На революционера и писателя Захари Стоянов също е отредено специално място. Паметникът му е дело на скулптора проф. Димитър Бойков. През 1960-те години в градината е изграден Дом на младоженците, а през 1973 г. е изградена зала „Лотос“.
През 1992 г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство. От 1993 г. градината е в режим на опазване на исторически зелени площи в район „Централен“ на града.[1] Паметник на благодарността е открит през 1998 г. на площад „Цар Калоян“ до градината. Той е символ на благодарността за спасяването на пловдивските евреи. Паметникът е дело на пловдивския скулптор Атанас Карадечев.
През есента на 2018 г. в градината е оформена първата в България етноградина от седем дървета – лагерстремии (индийски люляк), цъфтящи в различни цветове, като символ на мирното съжителство на различните общности в Пловдив. В засаждането на дърветата вземат участие деца от различните общности в града – арменска, българска, еврейска, италианска, руска и турска. Седмото дърво е символ на всички останали етноси, чиито живот, култура и история, са свързани с Пловдив.[2]
На територията на парка и до него се намират
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
