Долорес Ибарури

Долорес Ибарури, с псевдоним Ла Пасионария (La Pasionaria – „Пламенната“, „Цветето на страстта“), е видна испанска комунистка и общественичка от баски произход.

Долорес Ибарури през 1936 г.

Долорес Ибарури Dolores Ibárruri
испанска комунистка
Родена	9 декември 1895 г. Галарта, Испания
Починала	12 ноември 1989 г. (93 г.) Мадрид, Испания
Погребана	Мадрид, Испания
Награди	Орден „Ленин“ Ленинска награда за мир Октомврийска революция
Политика
Партия	Комунистическа партия на Испания
Семейство
Деца	Рубен Ибарури[1]
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Долорес Ибарури в Общомедия

Членка е на Социалистическата партия от 1917 г. Сред основателите е на Испанската комунистическа партия (1920), деятелка на испанското и международното работническо движение.

Сътрудничи в работническите вестници под псевдоним Ла Пасионария („Пламенната“). За революционна дейност 6 пъти е арестувана и затваряна. От 1930 г. е член на ЦК, от 1932 г. – на Политбюро на ИКП. Депутатка е в Испанския парламент от 1936 г. През 1937 г. е избрана на подпредседател на парламента.

От 1935 г. е кандидат-член на Изпълнинелния комитет на Коминтерна (ИККИ). Избрана е сред 10-те секретари на Коминтерна, като отговаря за комунистическите партии в Латинска Америка, на мястото на върналия се в Китай Уан Мин.^[2]

Заедно с Хосе Диас ръководи борбата на КИП и испанския народ срещу фашисткия режим на генерал Франсиско Франко. Генерална секретарка (1942 – 1959), председателка на Испанската комунистическа партия от 1959 г. Сред организаторите е на Народния фронт в страната.

През 1939 – 1977 г. е в емиграция. Участва дейно в международното антифашистко движение. От 1945 г. е подпредседателка, а от 1958 г. е почетна председателка на Международната демократична федерация на жените.

Носителка е на Ленинска награда за мир (1964).

Бележки

1. alchetron.com // Посетен на 2 април 2024 г.
2. Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, „Просвета“, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.