Долно Круше

Долно Круше или Долно Крушие (среща се и днес неправилното изписване Долно Крушье, на македонска литературна норма: Долно Крушје) е село в Северна Македония. То се намира в община Брод (Македонски Брод). Според преброяването от 2002 година в селото живеят 23 жители македонци.^[1]

Долно Круше Долно Крушје
— село —
Долно Круше 41.5942, 21.1447
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Долно Поречие
Надм. височина	937 m
Население	23 души (2002)
Пощенски код	6533
Долно Круше в Общомедия

География

Селото се намира в областта Поречие в източните склонове на планината Добра вода.

История

През XIX век Долно Круше е село в Поречка нахия на Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Круше (Горно и Долно) е посочено като село с 31 домакинства и 128 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крушье (Горно и Долно) е населявано от 512 жители българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Круше е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 80 къщи.^[4]

В началото на XX век цялото село е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Круше има 79 сръбски къщи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крушие (Горно и Долно) има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.^[5]

Църквата „Свети Никола“ („Света Богородица“) е построена през 1902 година.^[6]

След Междусъюзническата война през 1913 година селото попада в границите на Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония през 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долно Крушье като българско село.^[7]

През 1935 година е изграден манастирът „Свети Илия“.^[6]

Личности

Родени в Долно Круше

• Антон Михайлов (Антониjе Михаjловић), четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г., от Горно или Долно Круше^[8]
• дякон Софроний, свещеник от Горно или Долно Круше, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири^[9]

Бележки

1. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
6. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
8. Божовић, Григорије. Чудесни кутови (Путописна проза). Изабрао и приредио Гоjко Тешић. Београд, Јединство, 1990. с. 140-141.
9. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.