Долна Мизия

Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.^[1] Данни за провинцията са включени в глава десета от книга III на трактата Geographia на Клавдий Птоломей, където авторът описва тази римска провинция в периода след Дакийските войни на император Траян.^[2]

Долна Мизия Moesia Inferior
— Римска имперска провинция —
86 г. – 314 г.
Герб
Континент	Европа
Столица	Марцианопол
управител	Легат
История	Античност
Предшественик Мизия Наследник Диоцез Тракия
Днес част от	България  Румъния

Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век)

Темите на Източен Рим

Възникване

По време на дакийските войни на император Домициан (85 – 89 г.), сенатската провинция Мизия е разделена на западна и източна провинции: Moesia Superior и Moesia Inferior. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област. При император Траян, части от днешна Румъния са добавени към Moesia Inferior.

География и администрация

Долна Мизия се намира по долното течение на река Дунав и е гранична имперска провинция, разположена южно от Дунавския лимес. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) и Северна Добруджа. По-важни долномизийски римски градове с ранг на колония или муниципиум са:

Абритус;
Дуросторум;
Марцианопол;
Никополис ад Иструм;
Нове;
Новиодунум;
Одесос;
Томис;
Калатис;
Улпия Ескус;

Легати

Провинцията се администрира от следните управители с ранг на легат:

Марк Корнелий Матерн (85 – 89 г.),
Луций Тетий Юлиан (88),
Секст Октавий Фронтон (92),
Луций Юлий Марин (94),
Гней Помпей Лонгин (94 – 97),
Квинт Помпоний Руф (99),
Маний Лаберий Максим (100 – 102),
Квинт Фабий Постумин (102 – 104),
Авъл Цецилий Фаустин (103 – 105),
Луций Фабий Юст (105 – 108),
Публий Кавлий Руф (110 – 112),
Квинт Помпей Фалкон (118),
Гай Брутий Презенс (124 – 128),
Секст Юлий Север (129 – 131),
Марк Антоний Хибер (133),
Юлий Крас (140 – 142; 146 – 148),
Луций Квадроний Вер (142 – 146)
Гай Прастина Месалин (148 – 151),
Тит Витразий Полион (156 – 159),
Авидий Касий (161),
Марк Понтий Лелиан (167),
Публий Елвий Пертинакс (177)
Луций Аврелий Гал (202 – 205 г.)

След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия.^[3]

Стопанство и население

Тъй като Мизия е граничен регион, районът трябваше да бъде охраняван от римски войски, чиито легионални лагери са построени по поречието на река Дунав. Няколко гръцки градове изплуваха близо до устието на река Дунав, а другите главни градове на Мизия израснаха от легионерските лагери по поречието на река Дунав – например Синдинунум (сега Белоград). Те също имат доста гръцки елементи в населението си, като се има предвид преобладаващо гръцкият състав на легионите там.

Мизия е процъфтяваща провинция, тъй като излишната пшеница от Черноморския регион винаги е била сигурна, че има пазар в Римската империя. В интериора на провинцията процъфтява селското стопанство и овощарството, а в Стара планина има минерално богатство. Провинцията страда тежко от варварските нашествия през III век, а когато съседната провинция Дачия беше изоставена на около 270, нейните жители бяха прехвърлени до голяма степен в Мизия. През 4 век също са приети като федерати и българите. Въпреки тези трудности, Мизия остава част от Източна Римска империя до 7 век.^[4]

• 
  Трофей на Траян, Северна Добруджа
• 
  Римска улица в Никополис ад Иструм на 3 км от село
  Никюп, Търновско
• 
  Дунавският лимес
• 
  „Сезони“,
  Музей на мозайките, Девня

Литература

• Sven Conrad: Die Grabstelen aus Moesia Inferior: Untersuchungen zu Chronologie, Typologie und Ikonografie. Casa Libri, Leipzig 2004, ISBN 3-00-012056-4.
• Jan Beneš: Auxilia Romana in Moesia atque in Dacia. Zu den Fragen des römischen Verteidigungssystems im Unteren Donauraum und den angrenzenden Gebieten. Akademie, Prag 1978, DNB 790311704.
• Jenő Fitz: Die Laufbahn der Statthalter in der römischen Provinz Moesia Inferior. Böhlau, Weimar 1966, DNB 456626050.
• Max Fluß: Moesia. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XV,2, Stuttgart 1932, Sp. 2350 – 2411.
• Franz Schön, Anne-Maria Wittke: Moesi, Moesia. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 8, Metzler, Stuttgart 2000, ISBN 3-476-01478-9, Sp. 328 – 332.
• Bogdan Sultov, Toros Chorisjan: Antike Zentren der Töpferei in Untermösien. Sofia-press, Sofia 1976, DNB 208087176.
• Arthur Stein: Die Legaten von Moesien. Moesia helytartói. Institut für Münzkunde und Archäologie d. Peter Pázmány-Universität, Budapest 1940, DNB 362796890.