Димитър Аврамов (изкуствовед)
български изкуствовед From Wikipedia, the free encyclopedia
Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.
Димитър Аврамов | |
български изкуствовед | |
![]() Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас | |
Роден |
6 септември 1929 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Изкуствознание, културология, история на литературата |
Работил в | Институт по изкуствознание и Институт за литература при БАН |
Публикации | „Естетика на модерното изкуство“ (1969) |
Димитър Аврамов в Общомедия |
Биография
Роден е на 6 септември 1929 г. в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 г.[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]
Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
Памет

На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.[4]
В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.[5]
На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.[6]
Библиография
- „Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964)
- „Естетика на модерното изкуство“ (1969, 2009)
- „Мара Цончева“. Албум (1970)
- „Владимир Гоев“. Албум (1972)
- „Генко Генков“. Албум (1975)
- „Кирил Петров“. Монография (1975)
- „Владимир Димитров – Майстора. Рисунки“. Албум (1981)
- „Владимир Димитров – Майстора“. Каталог (1982)
- „Естетика и художествената критика на Бодлер“ (1985, 2010)
- „Шарл Бодлер“. Монография (1989)
- „Майстора и неговото време“. Монография (1989)
- „Маргарит Цанев – Марго“. Каталог (1989)
- „Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993)
- „Маргарит Цанев – Марго“. Албум (1994)
- „Иван Милев“. Албум (1994)
- „Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955 – 1965 г.“. Изследване. Ч. 1 (1994)
- „Лика Янко“. Монография (2000)
- „Етюди върху модернизма“ (2010)
- „Литература и изкуство Мирогледно-естетически контексти“ (2011)
- „Златю Бояджиев“. Монография (2013)
- „Български художници“ (2014)
Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).
- За него
- Разум и възвишеност: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов. Съставител Цочо Бояджиев. София: Изд. ателие Аб, 2004, 254 стр.
Бележки
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.