Димитър Аврамов (изкуствовед)

Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.

---

Димитър Аврамов
български изкуствовед
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас
Роден	6 септември 1929 г. Бургас, Царство България
Починал	1 май 2008 г. (78 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Изкуствознание, културология, история на литературата
Работил в	Институт по изкуствознание и Институт за литература при БАН
Публикации	„Естетика на модерното изкуство“ (1969)
Димитър Аврамов в Общомедия

Биография

Роден е на 6 септември 1929 г. в Бургас.^[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 г.^[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.^[2]

Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

Памет

Паметна плоча върху стената на родния дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас

На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.^[4]

В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.^[5]

На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.^[6]

Библиография

• „Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964)
• „Естетика на модерното изкуство“ (1969, 2009)
• „Мара Цончева“. Албум (1970)
• „Владимир Гоев“. Албум (1972)
• „Генко Генков“. Албум (1975)
• „Кирил Петров“. Монография (1975)
• „Владимир Димитров – Майстора. Рисунки“. Албум (1981)
• „Владимир Димитров – Майстора“. Каталог (1982)
• „Естетика и художествената критика на Бодлер“ (1985, 2010)
• „Шарл Бодлер“. Монография (1989)
• „Майстора и неговото време“. Монография (1989)
• „Маргарит Цанев – Марго“. Каталог (1989)
• „Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993)
• „Маргарит Цанев – Марго“. Албум (1994)
• „Иван Милев“. Албум (1994)
• „Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955 – 1965 г.“. Изследване. Ч. 1 (1994)
• „Лика Янко“. Монография (2000)
• „Етюди върху модернизма“ (2010)
• „Литература и изкуство Мирогледно-естетически контексти“ (2011)
• „Златю Бояджиев“. Монография (2013)
• „Български художници“ (2014)

Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).

За него

• Разум и възвишеност: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов. Съставител Цочо Бояджиев. София: Изд. ателие Аб, 2004, 254 стр.