български изкуствовед From Wikipedia, the free encyclopedia
Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.
Димитър Аврамов | |
български изкуствовед | |
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас | |
Роден |
6 септември 1929 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Изкуствознание, културология, история на литературата |
Работил в | Институт по изкуствознание и Институт за литература при БАН |
Публикации | „Естетика на модерното изкуство“ (1969) |
Димитър Аврамов в Общомедия |
Роден е на 6 септември 1929 г. в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 г.[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]
Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]
На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.[4]
В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.[5]
На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.[6]
Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.