Джон Шлезинджър

Джон Шлезинджър, CBE (на английски: John Schlesinger) е английски режисьор от еврейски произход. ^[1]

Джон Шлезинджър John Schlesinger
английски режисьор
Роден	16 февруари 1926 г. Лондон, Великобритания
Починал	25 юли 2003 г. (77 г.) Палм Спрингс, САЩ
Погребан	Великобритания
Националност	Великобритания
Учил в	Бейлиъл Колидж
Режисура
Активност	1953 – 2003
Оскари	за режисура: 1969 „Среднощен каубой“
Награди на БАФТА	за режисура: 1969 „Среднощен каубой“ 1971 „Неделя проклета неделя“ за най-добър филм: 1969 „Среднощен каубой“
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Джон Шлезинджър е роден на 16 февруари 1926 година и е израснал в Хампстед, Лондон ^[2] в еврейско семейство. ^[3] Той е най-голямото от пет деца ^[4] на изтъкнатия педиатър и лекар, образован в Кеймбридж Бърнард Едуард Шлезинджър (1896–1984), OBE , FRCP, който също е служил в медицинския корпус на Кралската армия като бригадир, ^[5] и съпругата му Уинифред Хенриета, дъщеря на Херман Регенсбург, борсов посредник от Франкфурт. ^[6] Тя напуска училище на 14, за да учи в Музикалния колеж Тринити, а по-късно учи езици в Оксфордския университет в продължение на три години. ^[7][8] Бащата на Бърнард Шлезингър, Ричард е борсов брокер, и е дошъл в Англия през 1880 г. от Франкфурт. ^[9]

След училище „Сейнт Едмънд“, Хиндхед и „Упингам скул“ (където е бил и баща му), ^[10] Шлезинджър се записва в британската армия по време на Втората световна война. Докато служи в кралските инженери, той прави филми на фронтовата линия на войната. Той също така забавлява колегите си, като изпълнява магически трикове. ^[11] След обиколката си, той продължава да прави късометражни филми и да участва в сценични продукции, докато учи в „Бейлиъл Колидж“, Оксфорд, където участва в Драматичното дружество на Оксфордския университет. ^[12]

Кариера

От 1952 г. поставя късометражни документални филми. През 1960 г. режисира документалния филм „Terminus“. Изследва сблъсъка на самотния човек с обкръжаващия го свят – „Начин да се обичаме“ (1962 г.), „Били Лъжеца“ (1963 г.), „Скъпа моя“ (1965 г.). На тази тема е посветен и най-добрият му филм „Среднощен каубой“ (1969 г., „Оскар“). Шлезинджър режисира „Денят на скакалеца“ (1975 г.), „Далеч от безумната тълпа“ (1967 г.), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Маратонецът“ (новела от филма „През погледа на осемте“, 1972 г.), „Маратонецът“ (1976 г.), „Янки“ (1979 г.), „Хофманови приказки“ (1981 г.), „Кошмарната автострада“ (1983 г.), „Мадам Сузацка“ (1988 г.), „Къща в хубав квартал“ (1990 г.), „И небето затихна …“ (1993 г.), „Невинният“ (1993 г.), „Око за око“ (1995 г.), „Почти идеално“ (2000 г.)

През 1991 г. Шлезинджър се завръща за кратко към актьорството, изобразявайки гей героя „Дерек“ в телевизионната адаптация на „Изгубеният език на жеравите“ за Би Би Си. Самият Шлезинджър излезе по време на правенето на „Среднощен каубой“. ^[13]

Джон Шлезинджър е назначен за командир на Ордена на Британската империя (CBE), награден за рождения му ден през 1970 г. за заслуги в киното. ^[14][15] Поддържа апартамент в Лондон и къща в Палм Спрингс, Калифорния. ^[16] Шлезинджър има Златна палмова звезда на Алеята на звездите в Палм Спрингс, посветена на него през 2003 г. ^[17]

Смърт

Джон Шлезинджър претърпява четворен сърдечен байпас през 1998 г., преди да получи инсулт на Нова година през 2001 г. ^[18] На 24 юли 2003 г. той е свален от апарата за животоподдържане в „Desert Regional Medical Center“ в Палм Спрингс и почива рано на следващия ден на 77-годишна възраст.

Той е погребан от фотографът Майкъл Чайлдърс, неговият интимен партньор, с когото е във връзка над 30 години. Панихида е отслужена на 30 септември 2003 г.^[15]

Филмография

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1962	Начин да се обичаме	A Kind of Loving	„Златна мечка“
1963	Били лъжеца	Billy Liar
1965	Скъпа моя	Darling
1967	Далеч от безумната тълпа	Far From the Madding Crowd
1969	Среднощен каубой	Midnight Cowboy
1971	Неделя, проклета неделя	Sunday Bloody Sunday
1975	Денят на скакалеца	The Day of the Locust
1976	Маратонецът	Marathon Man
1979	Янки	Yanks
1981	Кошмарната автострада	Honky Tonk Freeway
1982	Привилегирован	Privileged
1985	Соколът и снежния човек	The Falcon and the Snowman
1987	Вярващите	The Believers
1988	Мадам Сузацка	Madame Sousatzka
1990	Пасифик Хайтс	Pacific Heights
1993	Невинният	The Innocent
1996	Око за око	Eye for an Eye
2000	Почти идеално	The Next Best Thing

Източници

1. John Schlesinger (I), imdb.com.
2. Mann, 2004, pp. 46, 179
3. Bond, Paul. Obituary: John Schlesinger, filmmaker, 1926–2003 // World Socialist Website. International Committee of the Fourth International, 8 August 2003. Посетен на 21 June 2011.
4. John Schlesinger, Gene D. Phillips, Twayne Publishers, 1981, p. 17
5. Bernard Edward Schlesinger | RCP Museum
6. Their life through letters was later published by their grandson Ian Buruma as Their Promised Land (Penguin, 1917.)
7. Mann, 2004, p. 54
8. Current Biography Yearbook 1970, ed. Charles Moritz, The H. W. Wilson Co., 1971, p. 377
9. Mann, 2004, p. 51
10. Mann, 2004, p. 58
11. John Schlesinger on Encyclopedia Britannica. Retrieved February 22, 2020.
12. Rhodes, Rachel. Jocelyn Page – interview transcript // British Library, 25 November 2005. Посетен на 2 April 2016.
13. Goldstein, Patrick. 'Midnight Cowboy' and the very dark horse its makers rode in on // LA Times, 2005-02-27.
14. London Gazette, 45117/ 5 June 1970
15. Diaries 1996–2004 // Untold Stories. с. 335.
16. Meeks, Eric G. The Best Guide Ever to Palm Springs Celebrity Homes. Horatio Limburger Oglethorpe, 2014. ISBN 978-1479328598. с. 41–43.
17. Palm Springs Walk of Stars by date dedicated
18. Mann, 2004, p. 556

Външни препратки

• Джон Шлезинджър в Internet Movie Database
• Джон Шлезинджър в