американски актьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Джон Гавин Малкович (на английски: John Gavin Malkovich) е американски киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за „Сателит“, БАФТА, две награди „Сатурн“, две награди „Оскар“ и три награди „Златен глобус“.[1] Известни филми с негово участие са „Място в сърцето“, „Империята на Слънцето“, „Опасни връзки“, „Под прицел“, „Желязната маска“, „Развратникът“, „Ерагон“, „Бесни страшни пенсии“ и други.
| Джон Малкович John Malkovich | |
| американски актьор | |
 | |
| Роден |
9 декември 1953 г.
|
|---|---|
| Религия | атеизъм |
| Националност |  САЩ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1976 г. |
| Награди Еми | Най-добър актьор в поддържаща роля в телевизионен филм: 1986 „Смъртта на търговския пътник“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Глен Хейдли (1982 – 1988) Николета Пейран (от 1989 г.) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Джон Малкович в Общомедия | |
Джон Малкович е роден на 9 декември 1953 г. в Кристофър, Илинойс. Предците му по бащина линия са хървати от Озал. В детските си години Малкович е бил пълничък, но до влизането си в гимназията влиза в норма и дори става спортист. Записва се в Илинойския държавен университет с интерес към екологията.
През 1976 става един от основателите на чикагския театър „Степенулф“. Мести се в Ню Йорк през 1983 и се появява в пиесата „True West“. Играе на Бродуей с Дъстин Хофман в „Death of a Salesman“ (1984). За тази роля получава награда Еми, когато пиесата става телевизионен филм. Дебютира в киното с филма „Място в сърцето“ (1984), за който е номиниран за Оскар за най-добра мъжка второстепенна роля. Отново получава номинация за Оскар през 1994 за ролята си във филма „Под прицел“ (1993), отново в същата категория.
През 2000 г. е създаден филмът „Клетниците“, в който той участва в ролята на Жавер – полицейски инспектор и бивш надзирател от каторгата.
Въпреки че играе главната роля в „Да бъдеш Джон Малкович“ по сценарий на Чарли Кауфман, Малкович изиграва лека вариация на себе си, което личи по презимето на героя му („Хорацио“). Дебютира като режисьор с филма „The Dancer Upstairs“ (2002).
Малкович дълги години живее във Франция, но обяви, че преустановява френското си поданство. Той и приятелката му Николете Пейран имат две деца – Амандин и Лоуи.
Актьорът предизвиква спорове във Великобритания през 2002, след като заявява, че има желание да застреля журналиста Робърт Фиск и политика Джордж Галоуей, които са обвинени в симпатизиране на ислямския тероризъм.
На 4 април 2005 Малкович произнася реч в Илинойския държавен университет и получава диплома по театрално изкуство.
На 7 ноември 2024 г. в Народния театър „Иван Вазов“ се състоя премиерата на постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Пиесата предизвика противоречиви реакции в обществото поради начина, по който са представени българите и събитията от Сръбско-българската война през 1885 г.[2] За първи път постановката е представена през 1894 г. в Лондон. Критиката я намира за „прекалено дълга“, „отвратително патриотична“ и „безсърдечно интелектуална[3] 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския „Бургтеатър“. Намира я неудобна заради Илинденското въстание. През 1924 пиесата е поставена в Берлин и Виена и среща протести от гневни българи. В Берлин тя е временно прекратена, а във Виена пада от репертоара. На 07 ноември 2024 Малкович поставя постановката в Народния театър.
Критици определят пиесата като осмиваща българската нация и националните ни герои. Според самия Малкович филма е с антивоенна насоченост. Според него "За оръжията и човекът" е сатирична комедия, осмиваща идеализираната любов и безсмислието на войната, а не българския народ в частност. (Малкович удобно пропуска, че не българите започват войната, а сърбите.) Според много общественици подбирането на датата 7 ноември когато са боевете при Сливница е гавра с България (действието се развива на фона на сърбо-българската война). Над 40 патриотични организации осъждат поставянето на пиесата[4] Станислав Балабанов от партия ИТН, също прави изказване, в което намеква че подбраната за премиера дата показва нетактичност на директора на Народния театър[5]. Срещу постановката реагират потомъкът на Димитър Талев – Димитър Панчев[6], Нешка Робева, а поне седмица преди поставянето на постановката има реакция от Съюза на българските писатели[7]. Сред изказалите се против пиесата е Велислав Минеков,[8] който също я намира за провокация. Други интелектуалци също се обявяват против пиесата.[9][10] Някои от тях намират текста за "водевилен", а постановката - за обидна за Народния театър[10]
Премиерата предизвика множество вербални нападки, а дори и физически сблъсъци. Демонстратите затрудняват влизането в Народния театър. Накрая е взето решение на премиерата да бъдат допуснати само журналисти, а парите за билети да бъдат върнати на желаещите. Актьорите играят пред полупразна зала. В интерес на истината пиесата е поставяна и друг път в България, но това е ставало в провинцията – Враца и Русе. Освен това режисьорът Николай Поляков е използвал друг превод[3] Нещо повече - той е използвал друго заглавие (Шоколадовият войник) и своя постановъчна версия.[11] Дори тогава е имало възражения срещу поставянето на пиесата от патриотични организации[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
