сръбска писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Десанка Максимович (на сръбски: Десанка Максимовић) е сръбска писателка, избрана за член на Сръбската академия за наука и изкуство.
| Десанка Максимович Десанка Максимовић | |
| сръбска писателка | |
 | |
| Родена |
Рабровица, Кралство Сърбия |
|---|---|
| Починала | 11 февруари 1993 г.
|
| Националност |  Сърбия |
| Учила във | Философски факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Работила | учител, преводач |
| Литература | |
| Период | 1920 – 1993 |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Съпруг | Сергей Сластиков |
| Уебсайт | |
| Десанка Максимович в Общомедия | |
Родена е на 16 май 1898 г. в село Рабровица близо до град Валево в семейство на селски учители. Прекарва детството си в сръбското село Бранковине.
През 1919 г. се премества в Белград. През 1924 г. завършва философския факултет на Белградския университет. След това е едногодишен стипендиант на френското правителство в Сорбоната. Преподава сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков[1].
През 1920 г. тя публикува първата си стихосбирка, през 1924 г. – първия си сборник.
Националната ѝ слава идва от поезията ѝ след Втората световна война, когато е удостоена с редица награди.
Умира на 11 февруари 1993 г. в Белград.
Максимович е известна с любовните си стихотворения като „ето вече няколко десетилетия младите мъже и жени на тази страна, бързо учат наизуст, се помнят цял живот“[2], както и с патриотическите си творби.
Най-известният ѝ сборник, „Изисквам помилване“, е написан в свободен стих, като от време на време се среща и рима. Той съдържа монолози на цар Стефан Душан.
Почетен гражданин е на Валево.
Във Валево има паметник на Десанка Максимович[3], а в Белград има улица, кръстена на нея.
На 12 февруари 1993 г. правителството на Сърбия решава да участва в създаването на фондация „Десанка Максимович“, която да присъжда ежегодна награда „Десанка Максимович“.[4]
На 23 август 2007 г. в парка „Ташмайдан“ Белград е открит паметник на Десанка Максимович.[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
