From Wikipedia, the free encyclopedia
Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, което следвало естетична идеология на разточителство и превзетост. Философията на художника Фелисиан Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс „Срещу природата“ от 1884 са главните примери на декадентското движение. Първоначално то процъфтява във Франция, а след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението може да бъде охарактеризирано чрез нагласи и идеи като отвращение от самия себе си и света изобщо, проява на принципен скептицизъм, насладата от извратеността и грубия хумор, както и вяра в превъзходството на човешката креативност над логиката и природните закони[2].[3]
Концепцията за Декадентството датира от XVIII век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, според когото упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език, са семената на Декадентското движение[5].
Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов. Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.
.jpg)
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
