Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е българска военна част.

Девета пехотна плевенска дивизия
Офицери и войници, строени пред щаба на Девета пехотна плевенска дивизия при Чаталджанските позиции.
Информация
Активна	1904 – 1919
Държава	България
Тип	Пехота
Гарнизон/щаб	Плевен
Битки/войни	Дойранската епопея
Командири
Изтъкнати командири	ген. Владимир Вазов ген. Стефан Нерезов
Девета пехотна плевенска дивизия в Общомедия

Формиране

Девета пехотна плевенска дивизия е формирана през 1904 г. в Плевен, като в състава и влизат 2 бригади – 4-ти, 17-и, 33-ти и 34-ти пехотни полкове, както и 9-и дивизионен артилерийски полк. През Балканската война (1912 – 1913) към дивизията е създадено „балонно отделение“. Разформирана е през юли 1919 г.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Радой Сираков. Тя се сражава при Одрин, като част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), и в Чаталджанската операция, като част от Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев).

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1^-ва армия и има следното командване и състав:^[1]

Печат на Първа бригада на Девета дизиия, 1916 г.

Командирът на Девета дивизия полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.

Началникът на щаба на Девета дивизия полковник Димитър Мустаков, Фурка, 1917 г.

Паметна плоча в чест на героите от Девета плевенска пехотна дивизия в Плевен.

Командване и състав

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – генерал-майор Стефан Нерезов, полковник Владимир Вазов
• Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Димитър Мустаков, подполковник Добри Попов
• Дивизионен инженер и командир на 9^-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Атанас Данаилов
• Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Кръстьо Михайловски, санитарен подполковник Яков Митров
• Дивизионен интендант – подполковник Маргарит Теофанов, подполковник Владимир Чалъков
• Старши адютант – полковник Александър Симов
• Председател на военно-полевия съд – подполковник Иван Върбанов

Първа бригада

• Командир на бригадата – полковник Никола Крунев, полковник Петър Атанасов
  • Командир на 4^-ти пехотен плевенски полк – подполковник Георги Панев
  • Командир на 17^-и пехотен доростолски полк – подполковник Емануил Павлов

Втора бригада

• Командир на бригадата – полковник Димитър Бошнаков, полковник Никола Писаров (1917 – 1918)
  • Командир на 33^-ти пехотен свищовски полк – полковник Константин Попов
  • Командир на 34^-ти пехотен троянски полк – подполковник Пано Маринов

Трета бригада

• Командир на бригадата – полковник Иван Бончев, полковник Стефан Рачев
  • Командир на 57^-и пехотен полк – подполковник Димитър Икономов
  • Командир на 58^-и пехотен полк – подполковник Стоян Тороманов

Девета артилерийска бригада

• Командир на бригадата – полковник Михаил Шишков
  • Командир на 9^-и артилерийски полк – полковник Радослав Каменов
  • Командир на 19^-и артилерийски полк – подполковник Григор Димитров

При военните действия срещу Сърбия, на 1 октомври 1915 дивизията атакува противника на фронта Балта Бериловци, прохода Свети Никола, Писана бука и Чипровския проход. Опитите за атака и овладяване на противниковите позиции по хребетите на Модра стена и Дренова глава, остават без резултат. След това силите на дивизията са насочени към Нишкия укрепен пункт, който е овладян на 4 ноември. ^[2] По време на Косовската операция (10 ноември – 4 декември 1915 г.), заедно с 6-а дивизия, настъпвайки по две направления, без особена съпротива към 24 ноември 1915 г. успяват да проникнат към Прищина.^[3] На южния фронт, в началото на септември 1918 г. дивизията заема участъка от село Даутли до Дойранското езеро. В състава и влизат 17 пехотни дружини, 119 оръдия, 34 минохвъргачки, 184 картечници и 1 ескадрон.^[4]

Дивизията е най-известна с отбранителните си действия в Дойранската епопея (16 – 19 септември, 1918 г.).^[5]

Втора световна война

В 1943 – 44 г. е в състава на Първи окупационен корпус в Поморавието, след което участва в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945 г.). След това е разформирована.

След Втората световна война

 Основна статия: Петнадесета мотострелкова дивизия

Формирана е наново с Указ 25 на Председателството на Народна република България през 1946 г. Съставът ѝ по това време е следния: четвърти пехотен плевенски полк, осемнадесети пехотен етърски полк, тридесет и трети пехотен свищовски полк и девети дивизионен артилерийски полк и различни дивизионни части за осигуряване и поддръжка. През май 1950 г. е преименувана на 9-а стрелкова дивизия. С министерска заповед № 527 от 22 септември 1950 г. е преименувана на 15-а стрелкова Дунавска дивизия, като са преименувани съответно и нейните полкове: 4-ти плевенски полк на 27-и стрелкови полк, 18-и етърски на 35-и стрелкови, 33-ти свищовски на 43-ти стрелкови и 9-и дивизионен артилейски полк на 44-ти оръдеен артилерийски полк. Според военните планове дивизията се определя като военновременна, като в началото 27-и отделен стрелкови полк в Плевен има задачата да развърне 15-а дивизия при война, а 35-и отделен стрелкови полк във Велико Търново още една дивизия. През 1961 г. Школата за запасни офицери е преместена от Велико Търново в Плевен, като 35-и стрелкови полк е закрит, а дивизията се развръща от Школата за запасни офицери. От 1960 г. дивизията е преименувана на 15-а мотострелкова дивизия. Закрита е през 1998 г.^[6]

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

#	звание	име	дати
1.	Генерал-майор	Павел Христов	от 1904
	Генерал-майор	Радой Сираков	Балканска война
	Генерал-майор	Стефан Нерезов	септември 1915 – 2 декември 1916
	Полковник	Владимир Вазов	1 март 1917 – 1918
	Генерал-майор	Константин Коцев	1939 – 1940
	Полковник	Димитър Янчев	1940 – 13 септември 1944
	Генерал-майор	Михаил Захариев	14 септември 1944 – 1944
	Полковник	Делчо Симов	ноември 1947 – ?
	Полковник	Иван Бъчваров	23 януари – 28 август 1950 г.

Почит

На 16 ноември 2019 г. в Плевен е открит тържествено паметник на Девета пехотна плевенска дивизия. Монументът е посветен на победата при Дойран по време на Първата световна война и се издига на мястото, откъдето през есента на 1915 година войниците на дивизията тръгват към фронта. В центъра на композицията е фигурата на генерал Владимир Вазов – командир на дивизията. Паметникът е открит от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.^[7]

Бележки

1. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
2. Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно Военно Издателство, стр. 263
3. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 270
4. Нойков, С. Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателско фонд, стр. 147
5. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 284
6. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, с. 157
7. Откриха паметника на Девета пехотна Плевенска дивизия

Източници

• Нойков, Стефан Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателски фонд
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница

• Портал „Военна история на България“