пещера в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Деветашката пещера, намираща се близо до село Деветаки, община Ловеч, е сред най-големите пещери в България.
Деветашка пещера | |
Изглед към Деветашката пещера | |
Местоположение | Област Ловеч, България |
---|---|
Дължина | 2442 m |
Откриване | 1921 |
Обект на БТС | 30. Деветашка пещера |
Печат | да |
Уебсайт | Деветашката пещера в cavesbg |
Данни | |
Площ | 14,1 хектара |
Създаден | 7 юни 1996 |
Уеб сайт | ИАОС, Деветашка пещера |
Деветашка пещера в Общомедия |
Разположена е на около 7 km от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен) води до паркинг на около 50 m от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч – Левски).
Открита е през 1921 г. Нейната обща дължина е 2442 m, площта – 20 400 m², а височината – 60 m.
На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.
Зала в пещерата носи името „Олтара“. В нея при разкопки от Регионалния исторически музей, Ловеч са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи. Включени са в експозицията на Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“.
Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.
От отложения от късен вюрм (среден палеолит) в пещерата са намерени и изследвани от проф. Златозар Боев костните останки на общо 136 вида птици – над 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. С това Деветашката пещера се нарежда на първо място сред палеоорнитологичните находища в България. [1][2][3]
Природната забележителност е дом на хиляди прилепи[4].
Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа[5]. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.
Всички прилепи в страната са защитени от Закона за биологичното разнообразие, като четири от срещащите се в Деветашката пещера видове са включени в Червения списък на световнозастрашените видове: пещерният дългокрил, дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.