Дебългаризация

Дебългаризация е исторически процес на отродяване и асимилация на индивиди и общности от български произход в българското землище през XIX, XX и XXI век.^[1][2]

Терминът навлиза в масова употреба на най-високо държавно ниво в България през 2021-2022 г.^[3], макар предходно да е употребяван най-вече по време на т.нар. борба за Македония.^[4]

Бележки

1. Статия „Ударът по Ново село като пример за масова дебългаризация“; автор доц. д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН; публикация във вестник "Труд" от 23.05.2022 г.; Проверено на 26 декември 2022 г.
2. Заб. Крайният резултат е винаги загуба на идентичност и асимилация.
3. Радев: Петков е премиер на България, а не куриер на Франция за С. Македония: Вписването на българите в конституцията им преди началото на преговорите е задължително, но недостатъчно условие. Не по-малко важно е да има ясни механизми и измерими критерии за изкореняване на десетилетната политика на дебългаризация, кражба и фалшификация на българската история, за въстановяване на разрушени паметници на българщината по тези земи, за опазване на българското културно-историческо наследство, за реабилитация на всички жертви и репресирани само заради това, че са продължили да се наричат българи.; BTV НОВИНИТЕ на 18.06.2022 г.; Проверено на 26.12.2022 г.
4. Заб. Историческият процес на дебългаризация започва от съседните на българските земи държави и автономии през 1840-те години когато е изготвено сръбското „Начертание“ и прокламирана гръцката „Мегали идея“. Макар двата програмни политически акта да нямат открит антибългарски характер и насоченост, то сръбската и гръцката държавна политика през следващите десетилетия им придават такива. В Княжество Влахия след 1840 г. влиза в употреба т.нар. румънска преходна азбука с която се подменя местната историческа традиция и памет. Сред младотурците в Османската империя от края на XIX век също се наблюдава известен дебългарски уклон.