From Wikipedia, the free encyclopedia
Дебреще или Дебрище (на македонска литературна норма: Дебреште) е село в община Долнени на Северна Македония.
Тази статия е за селото в Прилепско. За селото в Тиквеш вижте Дебрище. | Дебреще Дебреште | |
| — село — | |
 Изображение на Христос Вседържител от църквата „Свети Георги“ | |
  Дебреще | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 629 m |
| Население | 2424 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| Телефонен код | 048 |
| Дебреще в Общомедия | |
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп. Селото се състои от няколко махали - Баталовска, Юруковска, Джеловска, Дураковска, Дервишовска и Долна махала.
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс -je в старобългарското * Добрѧште, производно от личното име *Добрѧта, сравнимо със сръбското лично име Добрета, от което е патронимичното селищно име Dobretići в Босна. Формата Дебреще Дуриданов обяснява чрез регресивна вокална асимилация о-е > е-е и вероятно чрез нагаждане на основата към дебър < стбългарското дьбрь. Според Йордан Заимов името е от личното име *Добрѧ, което не е засвидетелствано в по-стари паметници.[1]
На 1,5 km югоизточно от селото е античната и средновековна крепост Кале.[2]
Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан от 1343 година: И сиѥ златопечат'но слово записа кралєвство ми вь Дьбрѣшти, вь Прилѣпскои странѣ.[1] Турският тефтер от 1467/1468 година отбелязва село Дебреще със 116 къщи.[3]
В Слепченския поменик от XVI век селото е споменато като Добрещ.[1]
В XIX век Дебреще е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дебрище (Débrischté) е посочено като село със 116 домакинства и 367 жители мюсюлмани, 102 жители българи и 8 цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дебреще е населявано от 1100 жители българи мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дебреще е чисто албанско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 148 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дебрище има 250 турски къщи.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дебреще като българско село.[8]
Църквата „Свети Георги“ в Дебреще е изградена и осветена в 1932 година. В 1979 година църквата е обновена.[9]
В селото има четири джамии: Долна - най-старата в цяло Прилепско, Средна, Баталовска и най-новата Каменна.
Според преброяването от 2002 година Дебреще има 2424 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 169 |
| албанци | 149 |
| турци | 2088 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 18 |
Велия Рамковски (р. 1947), бизнесмен от Северна МакедонияSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
