стихотворение от Димчо Дебелянов From Wikipedia, the free encyclopedia
„Да се завърнеш в бащината къща“ е стихотворение елегия от Димчо Дебелянов, публикувано по времето около последното завръщане на автора в родния му дом, в Копривщица, през 1912 г. във вестник „Смях“, след смъртта на майката.[1][2]
| Да се завърнеш в бащината къща | |
| Автор | Димчо Дебелянов |
|---|---|
| Първо издание | 1912 г. |
| Жанр | Елегия |
Водещи мотиви в стихотворението са за майчините милувки, за прегръдката и прошката. Хармоничният свят е обрисуван с вечните човешки ценности, придружени с изрази като „да те присрещне старата на прага“, „да чезнеш в нейната усмивка блага“
В моментите на своите странствания Димчо Дебелянов на няколко пъти се завръща в бащината къща. През 1912 г. идва у дома, а къщата е била полуразрушена. Прекарал часове наред в нея той снове от единия кат на другия, като току плачел, току се смеел. На раздяла целунал земята пред входната порта и отправил думите: „Сбогом, бащин дом“.[3]
Да се завърнеш в бащината къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина![4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
