Грегор Мендел

Грѐгор Йо̀хан Мѐндел (на немски: Gregor Johann Mendel) е австрийски биолог (ботаник и генетик), монах-августинец, абат, често наричан „баща на генетиката“ заради неговите изследвания на наследствеността при граховите растения.^[2] Откритите от него закономерности в наследяването на моногенните признаци (тези закономерности днес са известни като Закони на Мендел) стават първата стъпка по пътя към съвременната генетика.

Грегор Мендел Gregor Johann Mendel
австрийски ботаник
Роден	20 юли 1822 г. Хайнцендорф, Австрийска империя
Починал	6 януари 1884 г. (61 г.) Брюн, Австро-Унгария
Погребан	Бърно, Чехия
Етнос	Моравци[1]
Религия	Католическа църква[1]
Учил във	Виенски университет[1]
Научна дейност
Област	Биология
Работил в	Старобърненски манастир[1]
Семейство
Съпруга	няма[1]
Уебсайт	www.mendelweb.org
Грегор Мендел в Общомедия

Биография

Роден е на 22 юли 1822 г. в Хайнцендорф в близост до Нови Ичин в австрийската част на Силезия (днес Хинчице, Чехия), в семейство на немскоговорещи крепостни селяни. Твърдението, че между предците му има и чехи, не може да се докаже. Във всеки случай той се причислявал към немската народност, а родният му език е бил немски. Вследствие на факта, че е живял в двуезична среда, се е научил да говори свободно чешки. Баща му, Антон Мендел, е дребен земеделец. При злополука върху него пада дърво и той остава почти инвалид. Тогава Йохан Мендел е на 16 години и за да може да се издържа в учението, става августински монах и приема името брат Грегор. Следва известно време във Виена, след което завършва Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно).

Грегор Мендел умира в Бърно на 6 януари 1884 г. на 61-годишна възраст от хроничен нефрит.

Научна дейност

Експерименти

В манастирската градина в Брюн Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.

Както посочва Мат Ридли в книгата си „Геномът“ (2002), това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент – Мендел е добър математик и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука.

Представяне

Представя труда си пред брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 г. в бюлетина на това общество под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“ („Versuchen ueber Pflanzen-Hybriden“).

Признание

Научната общност в средата на 19 век не е готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 г. Тогава трима учени, независимо един от друг – Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и Хуго де Фриз в Нидерландия – „преоткриват“ законите на Мендел. Затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.

В периода 1948 – 1964 г. в СССР и социалистическите страни официална подкрепа получават погрешни представи за наследствеността и развитието на организмите, пропагандирани от акад. Т. Д. Лисенко. Генетиката е обявена за идеалистична буржоазна наука, нейните привърженици са гонени, учебниците по биология са пренаписани. Сред очерняните учени неизменно е и Мендел. В България през април 1949 г. е проведена Биологическа конференция, свикана от БАН, след която започват усилия за пълното изкореняване на реакционното Вайсман-Мендел-Морганово направление от нашата биологическа наука.^[3]

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Грегор Мендел.

1. www.biography.com // Посетен на 29 август 2018 г.
2. Грегор Мендел – бащата на генетиката // www.avtora.com, 20 юли 2011. Посетен на 20 юли 2011.
3. Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение. Сборник материали, Печатница на БАН, С., 1949, 446 с.