Гращица (река)

Гращица (или Гращичка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Невестино, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 20 км. Отводнява част от североизточните склонове на Осоговска планина.^[1]

Гращица (Гращичка река)
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Кюстендил Община Невестино
Дължина	20 km
Водосб. басейн	64 km²
Начало
Място	Осоговска планина, на 500 m ЮИ от връх Белток
Координати	42°09′03.96″ с. ш. 22°42′30.96″ и. д.42.1511° с. ш. 22.7086° и. д.42.1511, 22.7086
Надм. височина	1413 m
Устие
Място	десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море)
Координати	42°15′45″ с. ш. 22°50′25.08″ и. д.42.2625° с. ш. 22.8403° и. д.42.2625, 22.8403
Надм. височина	446 m

Гращичка река води началото си от 1413 м н.в. в източните склонове на Брезовски рид, на 500 м югоизточно от връх Белток (1524 м) в планината Осогово. До село Пелатиково тече на североизток, а след това до село Рашка Гращица — на север в дълбока и тясна, със стръмни склонове долина. След селото завива на североизток, при село Неделкова Гращица излиза от планината, навлиза в най-югоизточната част на Кюстендилската котловина и след 3 км се влива отдясно в река Струма на 446 м н.в., на 700 м северозападно от село Невестино.

Водосборният басейн на реката е с площ от 64 км², което представлява 0,37% от водосборния басейн на река Струма. Основните притоци са само леви: Градешки дол, Стръганишки дол (Стъргалица), Згуровска река.

Река Гращица е с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през месец април, а минимумът – август. През отделни засушливи години пресъхва. Среден наклон на течението 45%. В миналото водосборната област на реката е била слабо залесена и подложена на ерозия. Сега част от нея е залесена с иглолистни видове и дъб, а друга е засадена с овощни градини. Извършени са корекция на коритото и укрепване на бреговете с дължина 1,8 км при устието.

По течението на реката в Община Невестино са разположени 4 села: Пелатиково, Рашка Гращица, Згурово и Неделкова Гращица.

В долното течение водите на реката се използват за напояване.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни

Топографска карта

• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 154.

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 155.