Графовете на Дилинген (на немски: Grafen von Dillingen) са стар швабски благороднически род. Той произлизат от рода на Хупалдингите (на немски: Hupaldinger), които резидирали във Витислинген. Те се преселват през 9/10 век в построения от тях замък в Дилинген (castellum Dilinga) и се наричат графове фон Дилинген (comites de Dilinga).
През 1220 г. замъкът се нарича castrum Dilingin.
Първият граф на Дилинген, Хартман I (* пр. 1040, † 16 април 1121), е син на Хупалд IV († 1074) и съпругата му Аделхайд. Той се жени през 1065 г. за Аделхайд от Винтертур-Кибург († 1118) и така се сдобива с графство Кибург.[1]
Хартман V († 1286), епископ на Аугсбург, син на Хартман IV, през 1258 г. подарява замък и град на епископия Аугсбург. Тази година Дилингите са наследени от Хелфеншайн, чрез женитбата на граф Улрих II († сл. 1294) за графиня Вилибирг фон Дилинген († пр. 1268), дъщеря на Хартман IV.
Хартман IV († 1258), син на Адалберт III, женен за Вилибирг (Вилибиргис) фон Труендинген († пр. 1246)
Адалберт IV († 1257), син на Хартман IV, бездетен, последният граф на Дилинген
Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 7. vollständig überarbeitete Auflage, C. H. Beck, München 2007, S. 141 – 142, ISBN 978-3-406-54986-1
Landkreis und Stadt Dillingen ehedem und heute. Hgg. vom Landratsamt Dillingen an der Donau, Dillingen an der Donau 1967.
Der Landkreis Dillingen a. d. Donau in Geschichte und Gegenwart. Hgg. vom Landkreis Dillingen a. d. Donau, 3. neu bearbeitete Auflage, Dillingen an der Donau 2005
Friedrich Zoepfl: Dillingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 720 (Digitalisat).