From Wikipedia, the free encyclopedia
Граничният контролно-пропускателен пункт, съкратено ГКПП, е контролно-пропускателен пункт на държавна граница, където се осъществява контрол и после пропускане/непропускане през границата на пътници (и личен багаж), превозни средства, стоки (за внос или износ) и други товари.
На повечето от тези пунктове се извършва проверка на документи, превозни средства, товари, личен багаж и прочее и се води регистрация и документация за хората, които влизат или излизат (имена, паспортни данни, начална и крайна точка на пътуване и цел на посещение). Понякога се извършва проверка на хора и багаж с рентгенов скенер, металотърсач, правят се видеозаписи и др. Контролиращата страна определя процедури и документи за проверка. Подобен е контролът на превозните средства и товарите.
Понятията „гранични органи“ и „граничен контрол“ в тесен смисъл се отнасят за въоръжените сили за гранична охрана (като „гранични войски“ или „гранична полиция“) и паспортната проверка, извършвана от тях на ГКПП, а в широк смисъл обхващат всички контролни органи на ГКПП и тяхната контролна дейност.
Граничните пунктове и органи се създават и поддържат със сили и средства на държавата, на чиято територия се намират и от която се регулират; наричат се по най-близкото населено място или местност. Затова е неправилно да се наричат противостоящите си през границата пунктове (често раздалечени на километри) като общ ГКПП (какъвто не съществува), например ГКПП Кулата – Промахон.[1]
Въздушните и водните (морски, речни, езерни) ГКПП се отличават от сухопътните по това, че не са оборудвани край държавна граница като гранична полоса, а на летища и пристанища (морски, речни, езерни).
В непосредствена близост има допълнителна инфраструктура, съобразена с нуждите на влизащите или излизащите. Тя включва например обменни бюра, компании за коли под наем и хотели. Специални данъчни разпоредби често се прилагат в зоните, известни като ничия земя, и зоните зад изходните контроли на летището, поради което там се установяват магазини и цели търговски центрове (безмитни магазини).
На ГКПП на външните граници[2] се извършват:[3]
Съответните гранични и митнически органи отговарят за граничния и митническия контрол. Целта е да се предотврати нелегалното преминаване на границата и контрабандата. Начинът, по който двете съседни държави се отнасят една към друга, също определя формата на граничния контрол, който след това се прилага повече или по-малко свободно. Тъй като той е част от концепцията за защита на съответната граница, трябва да се очаква строг контрол и на силно охраняваните граници. Засилен контрол има и във връзка с издирвателните мерки.
Съответно, в случай на така наречената зелена граница, контролът обикновено е по-малко строг или се извършва само на случаен принцип или при конкретни случаи на съмнение или не се извършва изобщо.
Временно контролите служат и за целите на изолирането на страната от щети или военни събития в съседната страна. Например, след ядрени, химични катастрофи и пандемии хората, техниката и стоките се проверяват за радиоактивно, химическо или биологично замърсяване и при необходимост се почистват или бракуват.
На ГКПП на вътрешните граници[4] компетентните служби изпълняват полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа.[3]
Общото ръководство и координацията на дейността на органите за граничен контрол се осъществяват от председателя на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол. Видовете граничен контрол се извършват от различни длъжностни лица. Ръководството на различите органи за граничен контрол се осъществява от:[3]
Началник на ГКПП е началникът на граничния паспортно-визов контрол.
Дейностите по контрола са определени с наредба и се изпълняват от следните органи: [3]
Органите на МВР осъществяват граничен паспортно-визов контрол (ПВК) на лица и транспортни средства, преминаващи през границата на България; разследват нарушения на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП; противодействат на организирани канали за нелегално преминаване на държавната граница, контрабанда и трафик на хора; разкриват и задържат нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства на територията на ГКПП; проверяват за взривни вещества, огнестрелни оръжия и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница; изпълняват принудителни административни мерки, когато това е предвидено в закон.
Органите за граничен митнически контрол към Министерството на финансите осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на ГКПП; изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митата и другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи; прилагат в рамките на своята компетентност тарифните мерки и мерките на търговската политика на България; предотвратяват и разкриват митнически и валутни нарушения при условия и по ред, определени в законите; предотвратяват незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори; закрилят права върху интелектуалната собственост; събират такси по чл. 10 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и осъществяват контрол по чл. 10е от Закона за пътищата; контролират разрешителните за международни превози, общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, като при превишаване на допустимите стойности изискват съответните разрешителни и събират полагащите се пътни такси и глоби.
Органите за граничен държавен здравен контрол на Министерството на здравеопазването изпълняват основни задачи за предотвратяване разпространението на болести, които представляват опасност за общественото здраве:
Органите за граничен държавен здравен контрол изпълняват и задачи при вноса на продукти и стоки със значение за здравето на човека:
Органите за граничен ветеринарномедицински контрол на Министерството на земеделието, храните и горите изпълняват следните задачи:
Органите за граничен фитосанитарен контрол и карантина на растенията на Министерството на земеделието, храните и горите изпълняват следните основни задачи:
Това е списък на най-натоварените сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове в света, обслужващи повече от 60 милиона пътници в двете посоки годишно. Тези пътници (или индивидуални пресичания) включват пешеходци, шофьори и пътници в превозни средства. Международните гранични контролно-пропускателни пунктове са в зелено.
Тъй като Съединените щати нямат гранични контролно-пропускателни пунктове за изходящ трафик, данните за входящия трафик се удвояват, за да се даде справедливо сравнение.
Това е списък на най-натоварените летища в света, обслужващи повече от 65 милиона пътници в двете посоки годишно, според международния пътнически трафик към 2018 г. Летищата, обслужващи международни пътници, всъщност са контролно-пропускателни пунктове и разполагат с подходящи митнически, имиграционни и карантинни съоръжения. Предварителните данни на Международния съвет на летищата (януари–декември) са както следва. [7]
| Място | Летище | Пътници годишно | |
|---|---|---|---|
| 1 | Дубай |  ОАЕ |
88 885 367 |
| 2 | Хийтроу (Лондон) |  Великобритания |
75 306 939 |
| 3 | Международно летище Хонконг |  Хонконг |
74 360 976 |
| 4 | Схипхол (Амстердам) |  Нидерландия |
70 956 258 |
| 5 | Международно летище Инчон (Сеул) |  Южна Корея |
67 676 147 |
| 6 | Шарл дьо Гол (Париж) |  Франция |
66 383 494 |
По държавната граница на България има изградени гранични контролно-пропускателни пунктове с всички съседни държави – Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
